Януари 2019 г.
Германия. Какво ме свързва с Германия? Карма някаква. Защото аз съм музикант. Ок, не съм. Диригент съм. Но както и да ги броя, повечето от половината концерти и спектакли в живота си съм изнесъл в Германия. Започна се от далечната 1991, а краят му не се вижда… Не се оплаквам!!! Никой не познава Германия по-добре от мен! С изключение на Андрей Андреев.
Гарата в Хамбург. Всъщност съм на турне. От онези, които са се превърнали в част от живота – от над 15 години си знам, че ще посрещам годината с “петте тенора” в Германия. Първо работих в Пловдив, после в Бургас. После бях за една малка вечност в Русе, а сега съм в София. Различни оркестри, различни съдби, различни емоции, едно е същото – зимното турне в Германия. Сякаш то свързва различните периоди от живота ми в едно цяло.
Но аз, всъщност, не обичам турнетата. Звучи абсурдно, като се замисля, че една пета от съзнателния си живот съм прекарал по турнета, но е така. И причината е много проста. Моделът “автобус-зала-автобус-хоте
Затова, обичам винаги, когато е възможно, да намирам моменти, в които да се отделя от групата, да се разходя, да се запозная с нови хора или да се срещна със стари познати и да пропътувам сам разстоянието до следващия град.
През годините по този начин съм успявал да разгледам различни красиви места и да се срещна с прекрасни хора, които да ме накарат да вярвам, че каузата “човечество” не е загубена. А нали съм и киноман (жертва на Холивуд), ми е трудно да изброя колко пъти съм ходил на кино в Германия, Англия, САЩ, Китай, Италия…
Казват, човекът е човек, когато е на път. Ами, аз съм голям човек. Не само по килограми, но и по изминати километри.
Тази година съм особено щастлив със зимното турне, защото бяхме общо около седмица в Хамбург.
Свирихме в старата им концертна зала, пред приказна публика – топла, сърдечна, свръх емоционална. Имаше и забавен момент, понеже в началото на концерта някакви хора непрекъснато викаха на водещата “по-силно”, “не ви чуваме”… за момент дори се изплаших, че концертът може да е провал. Слава Богу, не само не беше провал, но и получихме покана за следващата година. Кое, обаче, беше забавното? Това, че във вестниците прочетох оплакването на големия и любим мой тенор Йонас Кауфман, че вечерта преди нашия концерт, на неговия концерт в новата филхармония, която немците с любов наричат Елфи, е имало хора, които са подвиквали “по-силно”, “не ви чуваме”… Дали пък не са същите?
Няколко дни по-късно имахме концерт в някакво малко градче. Пътувахме около час и като пристигнахме, видях че от залата има връзка с метрото до нашия хотел в Хамбург…
Малко след нас, имаха концерт в Елфи и Мюнхенските филхармоници с Валерий Гергиев и Вадим Репин. Малък свят…
В този ред на мисли, заповядайте на концерт на Софийската филхармония в зала България на 3 октомври 2019. Солист ще бъде Репин. Мисля си, дали да не го повторим този концерт и в родния ми град… Солистът и оркестърът си струват, а Пловдив е тази година Европейска Столица на Културата.
Обратно в Хамбург. Разходих се да видя новата филхармония и операта, пообиколих из красивите им църкви. Hе знам защо, отидох и до пристанището.
Намерих страхотен ресторант за стейкове на Репербан, чиито собственици се оказаха македонци. А мои близки приятели от Русе ме заведоха в една от най-страхотните пицарии, в които съм бил в живота си. Признавам си, че после още два пъти отидох тайно там. Имат дори пица с Ндуя! Сигурно не знаете какво е това, но е едно от най-вкусните неща на света, особено, ако обичате люто. Калабрийски специалитет, който се среща, уви, изключително рядко, дори и в Италия. Ако някой от Хамбург чете това – проверете я тази пицария, намира се точно срещу операта!
А забелязали ли сте, колко са красиви кметствата в много от немските градове? И в Хамбург e така. Красота!!!
A ако искате да видите нещо, едновременно красиво и тъжно, посетете църквата “Свети Николай”. Или каквото е останало от нея. Хамбург не е бил пощаден от войната и е добре да се сещаме по-често, колко щастливи сме всички, които не са минали през този ужас. Никога не трябва да го забравяме, за да не го допускаме да се случи отново!
И, разбира се, църквата “Свети Михаил”! Толкова години сме имали концерти в нея, че като я видя и ми става топло на душата… Велико място! И не само заради красотата ѝ, но и заради историята ѝ. В нея е кръстен не особено обичания от Чайковски “кучи син” Брамс. Там е изнасял своите концерти и Телеман, както и КФЕ Бах. Ако не ви е страх от високото, можете и в кулата да се качите. Аз това го пропуснах. И другият път пак ще го пропусна.
И накрая – гарата. Това е град сам по себе си. Човек може да живее на гарата без нищо да му липсва. С милионите сякаш ресторанти, магазини, книжарници, парфюмерии… Човек се пита, аз на гарата ли съм или…
Е… пак не ми стигна Хамбург. Никога не ми стига. Има такива градове – влюбват те в себе си и искаш още и още… Но такъв е животът.
Разбира се, във влака имаше човек, седнал на мястото ми. Първо мислех да седна другаде, после “немското” в мен надделя и му показах билета си. Не, не говореше немски. Но ме разбра и, въпреки че не беше никак доволен, реши, че не е нужно да викаме кондуктора. По-късно осъзнах колко правилно съм постъпил, защото влакът се напълни, а аз лично не бих пътувал правостоящ от Хамбург до Кьолн, особено при наличието на платено място.
Сега съм отново на път и вече си мисля за догодина, когато отново ще дойда в града на Ханзата.