Китайски хроники XIV

И отново в Китай.

Пристигнах снощи и, разбира се, първо ме заведоха в Хот-Пот ресторант. Познават ме хората.

Днес трябваше да стана раничко, защото лекциите започват от 9.00 и в 8.30 ме чакаха в лобито. Не закъснях много и — което е по-важното — в 9.00 започнах първата лекция.

Имат желание студентите и са много изпълнителни. Всичките пиана в консерваторията са Стейнуей. А на излизане за обяд видях 8 (осем!) опаковани Стейнуея, току-що пристигнали. Спомних си колко години и усилия струваше на Софийската филхармония да успее да си купи 1 (един) нов Стейнуей. Съпоставих. И се замислих какво се случва, когато една държава реши, че културната инфраструктура е приоритет — и колко много искам и ние да си позволим това убеждение.

Въобще, ще цитирам ChatGPT (който е американско творение, доколкото знам), който при една наша дискусия ми заяви следното (цитатът е точен): „Изкуството не е 'лукс', а фундаментална част от еволюцията на локалния Аз (човешката личност)“. Тук това явно го приемат на сериозно. Иска ми се да си го повтаряме по-често и ние. Имаме всички основания — и традицията, и талантите.

Впрочем, Консерваторията в Пекин е изключителна. Уроците по дирижиране са на 9 етаж на една от централните сгради. Имат (консерваторията) и впечатляваща концертна зала. В интерес на истината, имат и спортна зала и задължителен спорт (в консерваторията). Имат и огромен блок-общежития в парка на комплекса на Консерваторията. Имат и кантина с всякаква храна в нея. Там обядвах в паузата между лекциите. Избраха ми някакъв вид Рамен. Пробвах да го ям с клечки, както видях наоколо. Бързо разбрах, че не мога. И хората около мен разбраха, че не мога. И пуловерът ми разбра. Ще трябва да си купувам нов.

Един студент по време на следобедните занятия се опита да ми покаже, че може да дирижира на запис. Избра си запис на Клайбер. Дойде ми добре дошло! Седнахме заедно с партитурата и го накарах да ми покаже всички места, на които Клайбер не е точен спрямо нотите. След като ги отбелязахме всичките, ми казва (в потрес): Но как е възможно, това е Клайбер. Аз отговарям с усмивка: Да, и затова може да си го позволи. Докато ти станеш Клайбер, обаче, ще трябва да си стриктен с партитурата.

Всъщност, тези занятия са много добри за мен, защото ме карат да си спомням и моите мисли от времето, когато бях студент, и да сравнявам отговорите си днес с отговорите си тогава.

Като свършиха 6-часовите занятия, ме заведоха в един будистки храм, който вчера заявих, че искам да видя. Оказа се, всъщност, голям комплекс от храмове, в който се намира и онзи, който ме интересуваше. Изумих се колко много хора имаше там — не за да разглеждат (като мен), а да се молят! В Китай!

Вечерта, естествено, беше посветена на китайската кухня. Но няма да разказвам, защото ме е срам от количеството храна, което изядох.

Въобще, денят го броим за успешен. Както, впрочем, всеки ден досега от живота ми в Китай.