Разкази

Пиша с думи, защото с ноти не смея. Историите тук са се родили по различни начини: едни – в самолета, между два концерта, вечер на възглавницата... и оцелели само защото някой е настоял да ги прочете; „Съветникът“ – вечер, до леглото на дъщеря ми, с условието всяка следваща глава да продължи оттам, където е спряла предишната; „Полъх от ангели“ – когато част от разказите станаха книга.

Общото между тях е едно: въображението е част от професията ми и понякога иска да излезе извън партитурата.