Есета, размисли и позиции

Понякога имаме нужда да напишем това, което мислим. Не непременно за да го прочете някой друг, а защото, придавайки му форма, започваме да виждаме и подреждаме собствените си мисли. И – колкото и невероятно да звучи – понякога се случва да не се съгласим с тях.

Тогава става най-забавно. Една част от нас ги защитава, защото са „наши“, а друга ги оборва, защото знае, че са родени в определен момент от живота, който не е задължително да ни определя като хора. И докато спорим със собствените си мисли, бавно и някак неусетно започваме да разбираме по-добре и другите. Спираме да гледаме на живота като на черно-бяла картина и си спомняме старата притча за двата вълка.