Размисли, есета и други текстове.
Ще решите – да, за какво друго да говорим на откриването на една академична учебна година, освен за образованието. Днес обаче искам да направя едно сериозно разграничение между обучението, придобиването на диплома и образованието.
Есе за смисъла, отговорността и човешката страна на дирижирането.
Емил Чакъров — за артистите, които оставят посока.
Разказ за общия концерт на музиканти от България, Северна Македония и Гърция в Скопие и какво означава той за Балканите.
Колко е трудно да бъдеш джедай — за верността към правилния път.
Има вечери, които остават в паметта с красивото усещане за добре свършена работа. И толкова. А има и концерти като снощния. Срещата с Иво Погорелич винаги е среща с човек, който отказва да приеме музиката като…
Моцарт в Залцбург — за смисъла на дългия път.
Има вечери, в които човек си припомня защо е избрал да посвети живота си на музиката. Тази вечер беше една от тях. Щастлив съм, че имах възможността да чуя Софийската филхармония под палката на Кирил Петренко —…
Размисъл за 2 юни, за Ботев и за самотата на онези, които тръгват първи.
За децата, мечтите им и отговорността ни да ги пазим.
Образованието и културата като нервната система на обществото.
Лия Петрова и Емануил Иванов във Виена — младите български музиканти по света.
Сто години „Варненско лято“ и ритъмът на историята.
Текст след концерта с ученици на Райна Кабаиванска — за учителството и приемствеността в изкуството.
Есе за „Стикс“ на Гия Канчели и концерта с Гидон Кремер и Софийската филхармония в зала „България“.
Деветата на Шостакович — музика, която казва „не“ без лозунги.
Реакция и размисъл след победата на България на Евровизия — какво ни дава тя и какво зависи от нас.
Рамка за национална стратегия за културата и защо е нужна дългосрочна политика.
Размисли за Деня на Независимостта и ежедневното отстояване на свободата.
52 — равносметка на една лична година.
Речта ми на STRATCOM 2026 — за културата като език, който свързва различните.
Какво чух от културния сектор — обобщение на първите срещи в министерството.
Дневникови бележки от поредното турне в Германия.
Личен разказ за произведението, което ме е влюбило в музиката — от първата грамофонна плоча до дирижирането от пианото.
Спомен за годините в Пловдив и концертите, които определиха пътя ми.
Благодарност към лекарите от „Софиямед“ и размисъл за тихите герои покрай сериала „Андор“.
Разказ за три виенски дни с две опери и два концерта в навечерието на рожден ден — и за българското участие в тях.
Тракийските съкровища в музея „Гети“ — България на световната сцена.
Впечатления от звука и културата на един турски симфоничен оркестър.
Въпросите, на които трябва да отговорим, преди да пишем национална стратегия за културата.
За съдбата на Концертната зала в Пловдив и надеждата за нейното бъдеще.
Съединението прави силата — уроците на 1885 година днес.
Трябва да научим разликата между противник и враг. Противник може да ви бъде всеки - дори любимият човек, докато играете на “Не се сърди човече”. Врагът е онзи, който ни мисли злото. Сега бъдете честни - колко…
Размисъл от позицията на министър за това какво може и какво не може едно лице във властта — и защо демокрацията опира до образованието.
Защо гласуването е важно за здравето на едно общество.
Един ден от живота на министъра — между администрацията и диригентския пулт.
За правото на изкуството да ни изважда от зоната на комфорт.
Думи за Деня на свободата на словото – благодарност към журналистите и мисъл за отговорността към човека отсреща.
„Чужденецът“ — посланието на Венецианското биенале във време на отчуждение.
Думи на признателност за духовник, който обичаше музиката и умееше да учи с мъдрост.
Разказ за един концерт на Гевандхаус-оркестъра с Андрис Нелсонс в Златната зала на Музикферайн — и за това какво прави с човека музиката от такова ниво.
Освен големия му принос към българското музикално творчество (който националният институт ще отбележи по-късно тази година), Константин Илиев е най-дългогодишният шеф в историята на Софийската филхармония - с…
За разлика от приказките, в живота “злото” в повечето случаи побеждава. Защото част от смисъла на “доброто” е, че не атакува. Вероятно мнозина знаят (без да осъзнават практическото ѝ значение) притчата: “Едно дете…
В живота на всеки човек има хора, които са мотивация за това той да бъде добър. Баща ми беше такъв човек за мен. Малко хора от обкръжението ми го познаваха. Не го запознавах с колегите ми, защото не бях сигурен кой…
Размисъл за фейсбук балоните и за това как се печели ново отношение към класическата музика.
Размисли за смисъла на Рождество и посланието на любовта.
Бележки около протеста на хората на изкуството през декември 2023 и сметката зад исканията.
Подкрепа за справедливите искания на музикантите за достоен труд.
Въпрос към музикалната общност: кои са истинските проблеми, които искаме да решим?
Талантът е от Бог. Човешките качества или липсата на такива са си наше собствено дело. Това, което не разбирам е, защо смесваме двете неща. В Голямата книга има един текст: “И създаде Господ Бог човека от земна пръст…
Историята с валериана и концерта — за неочакваните ефекти на успокоителните върху темпото.
Защо светът има нужда от повече джаз.
За социалните мрежи и навика личното мнение да се превръща в присъда.
Защо и символичната цена на билета е израз на уважение към труда на артиста.
Замислих се за понятието "конфликт на интереси" в културата. Помня преди години, когато директори трябваше да се развеждат или да уволняват половинките си, когато влезе новия закон. А поводът сега е много добрата…
Един от най-великите музиканти сред всички диригенти е роден на днешната дата! Мнозина са го обичали, не малко са го мразели. Но няма такива, които да са го познавали и да са го мразели. Днес е просто легенда от една…
Има хора, които се осмеляват да мечтаят. Има и други, които не смеят да го направят, но понякога се оставят да бъдат поведени от мечтателите. Има и трета група - те не могат да мечтаят и също така мразят, когато…
Гледам около себе си и си мисля, какво се е случило с човечеството през 20 век… имам предвид архитектурата - тя сякаш изкарва на показ прикритите рани в душата на човека от световните войни. Естетиката сякаш е…
Девети май — за паметта, историята и европейското бъдеще.
Размисли за разликата между противник и враг.
Обръщение към публиката на зала „България“ за сертификатите, бойкотите и смисъла на музиката да обединява.
Юбилейни размисли за двадесетте години със Софийската филхармония.
Ретроспекция на реформите в културния сектор от 1989 насам и няколко въпроса към поредната.
Как вярната информация може да бъде поднесена така, че да заблуждава — урок по медийна грамотност.
Лично свидетелство от болничната стая и обяснение защо авторът е за ваксинацията, но против затварянията.
Спомен за първия ми концерт в зала „България“ и думите на баба ми.
Днес е Празник на Музиката! Казвали са ми, че ако има някой, който е истинско олицетворение на музиката, то това е Йохан Крисостомос Волфганг Теофилиус Моцарт. И друго съм чувал - че Бах бил молбата на хората към…
Искам да споделя една от детските истории, които помня от баба ми, разказа ми я, когато я разпитвах (средата на 80-те, тоест преди 1989) за това има ли Бог (тогава това не беше много актуална и желана тема): Един…
За цената на непрекъснатите затваряния и отваряния по време на пандемията — падналите концерти и разколебаната публика.
Емил Чакъров и Ан-Софи Мутер имат рожден ден днес. За съжаление, той не е вече между нас, но тя продължава своя път в чудния свят на цигулката. Какво ли е било, да ги слуша човек в зала “България” преди около 40…
Обяснение на политиката на Софийската филхармония с гостуващите световни артисти — с деветте причини и примерите от Виена, Загреб, Прага, Истанбул, Букурещ и Белград.
За чистотата на звука и миговете, в които професията отново става чудо.
Наблюдение за ехо-камерите в социалните мрежи и самокритично признание какво губим, когато заменим разговора с постове.
Впечатления от вечер с голям пианист, която ми припомни защо обичам професията си.
Размисли за омразата, доносите и това какво бих написал един ден в мемоарите си.
Размисли от времето на пандемията — за предпазливостта, страха и приятелствата въпреки различните мнения.
Прощални думи за директора на Филхармонията и човека, изиграл важна роля в пътя ми.
Коледни размисли за конкретните желания и вярата в чудеса.
Празнични мисли за вярата, надеждата и любовта, писани на Бъдни вечер.
Позиция от декември 2020 за това защо изкуството трябва да продължи да работи и в криза — с уважение към страха на всеки.
Сбогуване с Камен Чанев — за професионализма и човечността.
Кратко есе за частичките „-фил“ и „-фоб“ и за това как страхът и любовта определят отношението ни към света.
Впечатления от концерт на Виенската филхармония в Музикферайн.
Въображаемо пътуване в главата на Шьонберг при раждането на „Просветлена нощ“.
Исторически преглед на външните културни влияния върху България от Освобождението до днес и въпрос към читателя кога е бил за последно на концерт.
Защо не бива да мразим хората заради партията, която подкрепят — с футболна аналогия и девиза на Европа.
Размисъл за цветовете, различията и това, че равните права нямат нищо общо с еднаквостта.
Личен разказ за цената на ръководните решения и за това колко рядък е диригентът, на когото един оркестър вярва.
Животът, с който разполагаме, е един и същ за всички, но е много важен филтърът, през който го виждаме. Никой от нас не вижда “обективния” живот. Ние сами избираме какъв филтър да използваме. Управлението на погледа…
Отговор на анкетата, обявила артистите за „най-ненужната професия“ — и защо е точно обратното.
Есе от първите месеци на Ковид-кризата за финансирането на културата и защо държавните институти и свободните артисти са съюзници, а не противници.
Кратко описание от един влюбен в световната музикална столица човек
Нощни мисли за глада и апетита — и за разликата между нужда и желание.
Защо всеки от нас има нужда от изкуството — дори когато не го осъзнава.
Изкуството и пирамидата на Маслоу — къде всъщност стоят духовните потребности.
Чували ли сте за фабриката за дърворезачки, кръстена на северна река? Е, от моето поколение няма човек, който да не е чувал. Днес голямата битка в сферата на мобилните телефони е основно между Apple и Samsung. И…
Самоиронично признание: защо съм труден човек и защо избягвам безплодните спорове.
Размисли за цената на безплатната култура и стойността на артистичния труд.
Спомен за Кшищоф Пендерецки и несъстоялите се срещи с България.
Есе за страха и надеждата като двете сили, които движат хората и историята.
Признание в любов към Междузвездни войни и размисъл какво ни учи сагата за крехкостта на демокрацията.
Обяснение защо затворените театри удрят и щатните, и свободните артисти — и защо разделението е последното, което ни трябва в криза.
Есе за Трети март, трудната ни история и пътя на България към свободата.
За публичната присъда, презумпцията за невинност и цената на омразата.
Историята с изгубените контакти
Впечатления от вечерта с Иво Погорелич и Софийската филхармония в зала „България“.
Не смятам, че Грета Тунберг и Изабела Ярванди са антиподи. Дори и тезите им, въпреки някои различия, не са. Те са двете страни на една и съща монета - желанието на младите хора да поправят поне част от разрушенията…
Думи за Божидара Кузманова и новата дълбочина в нейното свирене.
Много интересна тема се повдига напоследък около мен. Приятели ме питат, какво имам срещу революциите. Пиша тук, за да не се повтарям повече. Разбира се, това е мое лично мнение и винаги съществува възможността да бъркам
В родните сценични изкуства има нови промени. По-точно, в държавните културни институти. Промените бяха приети от Министерския съвет преди няколко дни и са резултат от липсата на средства в Министерството на културата и
Кратък разказ за това как разговорите за музика все се превръщат в разговори за пари.
Когато човек има проблем и търси изход от него, има два въпроса, с отговорите на които винаги е добре да се съобразява, когато взема решения. Още по-необходимо е това, когато решенията рефлектират върху големи групи…
Написаното по-долу го знае всеки, но е възможно не всеки да е събрал всичките парченца на пъзела в обща картина.
Опит да се обясни защо билетите за „големите“ изпълнители струват повече и защо родните оркестри заслужават своята публика.
Спомен за среща с голям австрийски пианист и уроците от неговите интерпретации.
Грешките, които имаме склонност да забравяме, са обречени на повторение! Три дни след „Малчугана“ над Хирошима, на днешния ден преди 74 години, светът се запознава и с „Дебелака“ над Нагасаки. Знаете ли каква е…
Забелязвам, че напоследък все повече политици (не само у нас) поставят като приоритет сигурността пред свободата. Аз не съм достатъчно интелигентен и не мога да преценя. Възможно е и те да са прави, а Бенджамин…
Днес установих, че фейсбук може да бъде и полезен. Споделих полусериозно, полу- на шега, че имам проблеми с рязането на лук и научих няколко интересни начина да си запазя сълзите за по-сериозни поводи. Единият не ми…
Четири случки от студентските години във Виена и уроците, които оставиха.
Посланието, закодирано в българската азбука, и какво ни казва то днес.
Размисъл за верността към написаното от композитора и за ролята на диригента като проводник.
Има ли публиката право да диктува на изкуството — и къде са границите.
Размисъл около визитата на папа Франциск и защо реакцията на Българската православна църква заслужава разбиране.
За демокрацията като лична отговорност, а не гаранция.
Обяснение какво мери (и какво не мери) комплексната оценка на културните институти и сравнение на двете форми на финансиране.
Поредна политическа игра с жертви на приятелски огън ме накара да се замисля по-дълбоко какво и защо не функционира в държавната сфера в България.
Есе за механиката на омразата онлайн — с примери от откриването на Европейската столица на културата и от концертната практика.
Днес е 20 януари. На тази дата, преди 2 години, животът ми зави в нова посока. Прекалено рано е за равносметки. Но съм доволен. Не загубих някои приятели, но спечелих нови. Една “любовна” връзка, продължила над 15…
Рождество е! Има хора, които вярват в Месията, има и хора, които не вярват. Но истината е, че, вярваме или не, на този ден е променена човешката история! Неговото присъствие и актът да повярваш в това, което ни е…
Личен отговор на въпроса защо авторът не членува в политически партии и никога няма да членува.
Текст за презумпцията за невинност, медийния линч и избора между търсене на виновници и търсене на решения.
Кое прави един оркестър същия оркестър през годините — съставът, името или нещо друго.
Практически размисли как да четем новините разумно.
Достъпно обяснение какво е СЕБРА и защо забавените плащания в културата рядко са по вина на конкретна институция.
Как работи делегираният бюджет и как се финансират седем от големите оперни театри в света.
Личен списък защо Star Wars значи толкова много за автора — и разбор на „рецептата“ на героя, проверена по неочакван начин.
Живеем в страшно време, вероятно без напълно да го осъзнаваме. През вековете са се водили много войни - за територии, за богатства, за влияние... Днес сме в разгара на най-тежката война - тази за истината. И дори не знае
Размисъл какво не е „смяна на системата“, какво всъщност искаме и защо диагнозата трябва да предхожда операцията.
По интересен начин работи мозъкът на човек, който стои в затворени пространства без да върши нищо. За около час бях привързан на едно място, без възможност да правя каквото и да било и ме заинтригуваха няколко…
Не! В никакъв случай! Моля да бъда извинен, нямах това предвид! Всъщност, ще говоря за мъжете! Това не би обидило никого.
Преди много време, когато политиката още не беше “професия”, а обединяване на хора около определени идеи, лявото и дясното са били простички понятия. Най-общо казано, левите са се борили за надмощие на социалните интерес
Равносметка на един период, който промени живота ми.
Осма на Малер — за силата на съединението, преживяна на сцената.
Не, няма да бъде темата точно това, което очаквате.
Някой ще ми обясни ли какво се случва наоколо?
Близките ми знаят, че съм киноман. Знаят също така, че съм голям фен на фантастиката, фентъзито и въобще на всички жанрове, които дават възможност на своите създатели да си разгърнат въображението. Затова се старая да сл
Много е красив Лондон. Архитектура, зали, оркестри, театри, музеи, фабрики за музикални инструменти... невероятно е. Е, аз посещавам не чак толкова интересни места - администрациите и агенциите, все пак съм дошъл по…
Пoпитаха ме, защо в моя FB профил пише “Войн на Светлината”. Това тук е моят отговор. Ако не ви е притеснявало другото, няма нужда да четете и това.
За субективността на критиката и защо тя не винаги мери качеството.
1.
Свири ли оркестърът „зад“ жеста на диригента — бележки по един стар професионален спор.
Спомен за първия ми концерт с Пловдивската филхармония.
Идеята на този текст е да отговори на неизкушените на въпроса „какво представлява симфоничният оркестър". Така че, ако сте професионален музикант, няма нужда да четете нататък и можете направо да заповядате да…
За осми епизод на „Междузвездни войни“, за Силата и за това какво търсят момчетата в героите си.
Коледно есе за това какво е Европа отвъд институциите — история, народи и начин на мислене.
Ако някой чете какво пиша (защото знам, че мнозина просто харесват бутона "Like"), вероятно ще е забелязал, че избягвам активно две теми - дефинирана религия и партийна политика. Не, че нямам становище по въпросите, но т
Обидно е, когато ти обясняват, че си добър диригент, защото успяваш да предвидиш и следваш отклоненията от музикалния текст на солистите. Обидно е, когато ти обясняват, че си добър диригент, защото не пречиш на…
Едно сутрешно интервю с мен, в което, бидейки още сънен, казах неща, които ме терзаят, но иначе премълчавам, предизвика на няколко места полемика. Поради това ми е важно да изясня казаното от мен, за да се знае контекстъ
Киното, екшънът и духовността — какво губим, когато действието измества смисъла.
Напоследък се говори за необходимост от нова концертна зала. Странно. Аз мислех, че имаме нужда от нов пълнеж на съдържание в случващото се в старата. Но понеже темата е актуална, реших сега и аз да напиша за нуждата от
Демонстрирали сме своята независимост в новата си история още преди повода за днешния празник - и през 1876, и особено през 1885. Демонстрирали сме я и след това, когато сме спасили евреите от старите предели на…
Винаги съм се учудвал, когато хората слагат категорични оценки в музиката – „Това произведение не става“ или „Това изпълнение е лошо“. Случвало ми се е хора да ми обясняват, че не желаят да чуят дадено произведение, защо
За относителността на доброто и злото, видяна през личния опит.
Празничен текст за 24 май, който разказва по-сложната история на двамата братя, техните ученици и раждането на кирилицата.
Фенски впечатления от „Силата се пробужда“ и Rogue One, писани с една година разлика.
За усмивката и надеждата като начин да се живее.
Замислих се, във връзка с проучване, което правя, че Русе е интересен град за музиканти. Един мини-Йерусалим. Или по-скоро (защото говорим за музика, а не за религия) - една малка Виена. Явно не е случайно…
Наблюдения около президентските избори през 2016 и призив за гласуване на балотажа.
В последните години хората започнаха да имат проблем с политиците. Мнозина в обществото ни се радикализираха, други престанаха въобще да се интересуват.
Поредната статия във Фейсбук ме провокира да пиша по една тема, която по принцип винаги съм избягвал, защото знам, че мнението ми е противоположно на 90% от хората около мен.
Поради наложило се преподреждане в родния дом, взех да се заглеждам в различни неща, които откривах на най-невероятни места. И открих, че понякога е забавно, сортирайки архивите, да сортираш и живота си :) Така…
Изповеден текст за цената на идеализма — за умората от борбата и за нуждата човек отново да убеди себе си, че има смисъл.
Размисли за базовия доход и бъдещето на професиите в технологичната епоха.
Повод за настоящото писание е статия във вестник Култура от 20. Май 2016 (http://www.kultura.bg/bg/article/view/24769) с автор Кирил Василев. Причината да пиша не е да му противореча, а по-скоро да допълня донякъде инфор
Казват: Опознай врага си, за да го победиш.
Есе от дебата за театрите през февруари 2016 — как се финансират сценичните изкуства по света и у нас.
Във връзка със събитията в нашия сектор от последните седмици, ще се опитам да представя фактите и личното си мнение по въпроса, като ще се радвам и на различни мнения от моето в коментарите, а също така ще се радвам, ра
Защо изключих телевизора и тръгнах да търся хубавите новини.
Бележки за конфликта около Радиооркестъра — с уважение и към двете страни.
Детски спомен за първата ми среща с Първия клавирен концерт на Чайковски.
В момента в Европа има нов проблем. Голям проблем. Неочакван за мнозина проблем. Бежанците. Цифрите са страшни. Мнозина виждат сякаш преселение на народите. И хората не знаят как да реагират. Борят се чувствата на толера
За поредната промяна във финансирането на културата и какво показват изчисленията.
Е, случи се. Някой успя да разклати Европа отвътре. Хората по целия континент се разделиха на две - едните видяха връщане на демокрацията, другите - Деня на Страшния съд. При това и едните, и другите не са прави. Защото
Не че не съм съгласен с много неща от написаните в последните седмици. Но!: когато "марковите" институти се справяха със ситуацията, тогава нямаше протести и реформата работеше. Когато около 500 хора на изкуството, основ
Аз не съм Шарли.
Отново идват избори. Отново медиите ни заливат с нечия омраза. И отново се чуват отвсякъде гласове „няма да гласувам“.
Това са 10-те книги (е.. да не издребняваме), които винаги чета с удоволствие - описани са по-долу в произволен ред. За съжаление, интересните книги са много повече от 10, като се започне от Първата (Библията), се…
Повод за това писание е случващото се пред парламента в последните дни. Осъзнавам, че позицията ми е малко нестандартна и приемам всяка критика и всяко различно мнение, но ще блокирам тук и в живота всеки, който реши да
България сякаш никога не е имала политици, с които да се гордее. Винаги нещо не е било наред, винаги сме имали причина да се съмняваме, винаги нещо е загрозявало цялостната картина. Но дали в чужбина нещата са по-добри?
Човек получава шанс за всичко.
Страшно е.
От 5 години работя в град Русе, давам всичко от себе си
Понятието “реформа” винаги е било свързвано с негативни емоции в Българската култура. Вероятно, защото реформите никога не са били правени с цел оптимизиране на дейност или влияние, а по-скоро са били резултат от липсата
Има на този свят различни хора - талантливи, елегантни, умни, добродушни, спокойни, здрави, въодушевени, интелигентни, трезвомислещи, милосърдни...
Всъщност, това което ме накара да се замисля над тези неща са изборите. И по-точно – коментарите на хората преди и след това. Не че преди не съм мислил по темата, но някак си смятах, че това което виждам и на което става
Това е тема, върху която може да се напише серия от научни трудове.. Но идеята ми съвсем не е да представям нещо ново, което още е непознато, или още по-малко нещо, което отдавна вече е известно! Не. Идеята на това писан
Тази тема не представлява мои разсъждения, а по-скоро е синтез на познанието до което съм достигнал през годините. Като мое хоби и професия, музиката заема важно място в живота ми, за това се интересувам от нейната същно