Тридесет години от първия ми концерт

Времето минава и вече сме 2018 година.

Тази година се навършват 30 години от първия ми концерт с Пловдивската филхармония! Тогава бях "млад и зелен" и пленен от оркестъра, чиито концерти не пропусках. Затова, когато се изправих за първи път пред тях, бях на седмото небе. Никога няма да го забравя - бях избран да бъда един от солистите на концерта им с деца от Музикалното училище и трябваше да свиря Торели - концерт за тромпет. Но преди 1989 не беше възможно да намериш ноти и записи за каквото си пожелаеш, поради което аз го научих без клавир и без да съм го слушал някога. Имахме репетиция и генерална репетиция. Треперех от вълнение, че ще застана на една сцена с тях. Естествено, Торели беше оставен за края на репетицията, когато всички вече бяха уморени. Когато оркестърът започна въведението бях в състояние, което не беше за описване. После засвирих и аз - звучахме на перфектна голяма секунда. Оказа се, че моите ноти са в друг строй и съм учил концерта в продължение на няколко месеца в грешната тоналност. Диригентът Румен Байряков спря и се обърна към мен с въпросителен поглед. Учителят ми Георги Ковачев, който веднага схвана положението се намеси и уточни, че явно имаме разминаване в транспорта. Диригентът каза "Ок, това беше. Благодаря ви, колеги, пожелавам ви хубав обяд"! Сърцето ми туптеше в ушите, попитах тихо "Ами аз?". Той ми се усмихна мило "Ако го научиш до утре в новата тоналност - ще свириш. Ако не - ще свириш друг път". В живота си не бях транспонирал. Стоях през цялата нощ в къщи на пианото, ревях и учих транспорта на среден педал, за да не събудя съседите. Май в живота си не съм ревал толкова. Сутринта свирих на генералната репетиция и никой не разбра, че за последно съм спал преди два дни. В пристъп на умиление, че съм се справил, моят учител ми даде неговия тромпет. Тогава ме хвана и страх, защото разликата беше като между трабантцедес и мерцедес. Вечерта излязох на сцената с бели ръкавици, за да не изцапам ценния инструмент. А зад мен свиреше Пловдивската филхармония! Оттогава чувствата ми към този оркестър не са се променили. И ето, че станаха 30 години, от момента, в който за първи път се качих на една сцена с тях. В тези 30 години имаше от всичко, но най-много беше хубавото. Ако ме питате, днес ги усещам по същия начин, както тогава... Е, честита ни 30-годишнина!