Есе за Трети март и България

Аз съм от страна с трудна история. Стара страна, съществувала повече от 1300 години. Средновековието обаче се оказа тежко за България — тя загуби независимостта си и попадна под Османската империя. Петстотин години българите се опитват да се освободят, а онова, което успяват, е да пролеят много, много кръв. Собствената си кръв. Кръвта на децата си, на семействата си. След всеобщото въстание от 1876 г., последвано от тежка война между Русия и Османската империя, на 3 март 1878 г. името България отново се появи на картата на Европа. Страната ми е страдала много, а страданието промени българите — те станаха хора, изгубили вяра в доброто, гледащи другите с подозрение и непонасящи и най-малкия опит да бъдат унижени. Българският народ има още много да учи — как отново да гледа с надежда към бъдещето и да вярва в човечността. Но това са битките, които тепърва предстоят. Днес България празнува своето освобождение и правото си отново да съществува.