Изкуството не е излишна професия
Един вестник — The Sunday Times — направи допитване с много интересни резултати: артистите се оказаха хората с „най-ненужната професия“.
На мен това ми звучи доста смешно, защото само преди година с радост си мислех, че страстта ми към музиката ме е насочила към една от най-сигурните професии на света. Защото именно изкуството служи за общуването между душите ни. Така че бях абсолютно сигурен, че точно в изкуствата човекът трудно може да бъде заменен от машина.
После дойде короната. И ние, артистите, изведнъж станахме излишни. Това само по себе си е абсурд, защото точно по време на локдауна хората имаха такава нужда от култура! И я получиха — под формата на книги, онлайн концерти и спектакли, филми и още толкова много...
Но както за толкова много правителства, така и за немалка част от обществото изкуството и културата вече се оказаха излишни.
Няма да коментирам мнението си за причината за агресията през последните години, която расте застрашително...
Всъщност мисля, че хората дори не осъзнават какво е културата и какво им дава.
Това, което се случва в тези дни, е обидно за хора като мен, а в дългосрочен план — смъртоносно за обществото.
А за онези от вас, които все още се интересуват — ето една дефиниция за култура от Мишел Сер, велик философ, когото загубихме преди година:
„Ако вие имате хляб, а аз имам едно евро, и аз купя хляба от вас, аз ще имам хляб, а вие — едно евро, и в тази размяна виждате равновесие. Но ако вие имате сонет на Верлен или Питагоровата теорема, а аз нямам нищо, и вие ме научите — в края на тази размяна аз ще имам и сонета, и теоремата, но и вие ще сте ги запазили. В първия случай има равновесие — това е пазарът; във втория има нарастване — това е културата.“
«Si vous avez du pain, et si moi j'ai un euro, si je vous achète le pain, j'aurai le pain et vous aurez l'euro et vous voyez dans cet échange un équilibre, c'est-à-dire : A a un euro, B a un pain. Et dans l'autre cas B a le pain et A a l'euro. Donc, c'est un équilibre parfait. Mais, si vous avez un sonnet de Verlaine, ou le théorème de Pythagore, et que moi je n'ai rien, et si vous me les enseignez, à la fin de cet échange-là, j'aurai le sonnet et le théorème, mais vous les aurez gardés. Dans le premier cas, il y a un équilibre, c'est la marchandise, dans le second il y a un accroissement, c'est la culture.» (Michel Serres — Entretien dans le journal Libération — 28 avril 2009)