Писмо до министъра

Днес писах до Министъра на културата. Причината за писмото ми ще бъде почувствана в близките месеци от музикантите в различни български състави. Не, нищо не се закрива. Има просто поредна наложителна малка промяна във финансирането. Наложителна, защото парите не стигат.

Най-вероятно няма да получа отговор от министъра. Защото той просто трябва отнякъде да вземе тези пари. „Някъде“ се нарича финансовият министър. Но той е дал достатъчно. Така вярва. Ако тръгна да питам него, вероятно ще ме прати при културния министър. Защото той отговаря за културата. Културният сигурно ще ме прати при финансовия. Защото той пък отговаря за парите. И така нататък. Не виня никого лично – всеки гледа своята част от картината, а исканията към бюджета идват отвсякъде. Това, което не се променя, е, че няма пари.

Преди няколко години друг министър каза: Печелете пари! Като печелите повече, ще ви даваме повече! Печелете!

Днес разбрах, че не съм го разбрал.

Всъщност аз по професия принципно съм диригент, а в институцията, в която работя, има много инструменталисти и певци. Длъжността ми в момента е директор, а над мен има културен министър.

Когато се срещам с музикантите в моята институция, би трябвало да си говорим за музика – за това с кого да я правим и как да я правим най-добре. Обаче говорим за пари.

На срещите с моя министър би следвало да си говорим за културни политики – кое е стойностно изкуство, как да го подкрепим и как да стигне до повече хора. Но си говорим пак за пари.

Ние си говорим за парите, но те са някъде другаде.

За култура не ни остава време. А ми се иска един ден разговорите ни да започват именно от нея.