За свободата на Словото

„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.“

Изключително интересно съвпадение – седмицата, която в християнството е символ на тъга и смърт, но също така и на надежда и възкресение, тази година съвпада с Международния ден на свободата на Словото!

Не е случайна главната буква. Защото думите са един от най-силните инструменти за развитието на нашата цивилизация, те са все още и най-ясният начин за комуникация между хората.

3 май е денят, в който да се обърнем с благодарност към всички служещи на истината в медиите. Към всички онези, които се борят за това, понякога и с цената на живота си, не просто да бъдем винаги информирани, но и да знаем какво се случва по света, не базирано на нечия гледна точка, а на обективната действителност.

В същото време Денят на свободата на словото е и най-верният момент да се замислим къде е „границата“ на тази свобода в нашето ежедневие. Искам веднага да кажа ясно: не говоря за цензура, нито за каквито и да било ограничения „отгоре“ – свободното слово е основа на демокрацията и всяко посегателство върху него е недопустимо. Говоря за границата, която всеки от нас сам си поставя от уважение към човека срещу себе си. Дали е „свобода на словото“, когато лъжем съзнателно хората около нас? А дава ли ни тази свобода правото да обиждаме и унижаваме онези, които нямат възможността да се защитят?

И всъщност вербалната агресия, която през последните години се е превърнала в неделима част от ежедневието ни, вече дори не ни впечатлява! За мен това не е „свобода на словото“. Защото свободата на всеки от нас свършва там, където започва свободата на човека отсреща. Аз лично бих добавил и достойнството му. Защото първата крачка към това да отнемеш нечия свобода, е да пречупиш духа му.

И за финал ще си позволя да цитирам Жан-Жак Русо: Свободата не се състои в това да правиш каквото поискаш, а в това да не трябва да правиш онова, което не искаш.

Честит празник на всички, които служат на Словото!