За културата - STRATCOM 2026

Вчера и днес няколко пъти ме помолиха да споделя речта си от STRATCOM'2026. Ето я:

„Уважаеми дами и господа,

В стратегическите комуникации често се говори за послания, влияние и въздействие.

Но има един въпрос, който рядко се задава:

Какво се случва, когато вашето „внимателно обмислено послание“ стигне до човек, който мисли по друг начин?

В този момент стратегията опира до границите си. Самото послание — също.

И точно там започва нещо, което рядко наричаме стратегическа комуникация.

Нарича се Култура.

Днешната тема е „Преосмисляне на меката сила в епохата на фрагментация: влияние и граници“.

Тя ми е интересна именно от гледната точка на човек, който се занимава с култура.

Защо? Защото Културата по подразбиране е антонимът на фрагментацията — първата ѝ роля е да обединява.

Разбира се, културата ни определя като различни общества — затова съществуват изрази като „културни различия“ или „различна култура“. Но тя създава мостове и там, където нищо друго не може.

Може ли Културата да реши проблемите ни? Не, не може — нейната роля е да ги предотвратява.

Но нека започна малко по-отдалеч:

Човешко е да се страхуваме от непознатото.

А агресията — природата и историята са го доказали — обикновено е резултат от страх или глад. Гладът за съжаление все още съществува в наше време, но днес той не толкова често е двигател на големите конфликти. Страхът е такъв двигател.

Бих добавил и още една гледна точка — много по-трудно е да се биеш с някого, когото познаваш и уважаваш, отколкото с някого, когото не познаваш. Точно по същата причина — страхуваме се от онова, което не познаваме (или не разбираме), затова сме по-готови да бъдем агресивни към него.

Следователно най-сериозното оръжие срещу глобалната агресия в момента е да се научим да се опознаваме по-добре.

И точно тук културата играе роля. Защото културата като комуникация използва средства, които ни карат да оставим зад гърба си конфликтите помежду ни и да се съсредоточим върху онова, което ни свързва.

Тя може да ни свърже с общи цели за бъдещето, общи проекти, общи идеи... Но най-голямата разлика с всички други средства за комуникация е, че тя ни свързва най-вече с общи чувства.

Историята е показала, че изкуствата (особено невербалните) намират начин да свържат дори хора, които нямат много възможности да общуват помежду си.

Изкуствата ни карат да виждаме най-красивото в живота и най-добрите качества на хората около нас — дори когато не ги разбираме.

Именно по тази причина днес хора от различни държави работят заедно най-вече в културни проекти.

Дори в най-опасните кризи културата е последният мост между хората — онзи, който никога не бива да разрушаваме, за да можем в някакъв момент отново да намерим пътя един към друг.

Днес светът се интересува от култура и изкуство по-малко, отколкото само преди няколко десетилетия.

Днес много държави отделят по-малко средства за култура от преди.

Случайно ли е, че с намаляването на културния обмен между народите конфликтите по света се увеличиха?

Не искам да отговарям на този въпрос.

Но културата като комуникация винаги дава ясни знаци много преди бедствието да се случи — достатъчно е да четем тези знаци.

Впрочем — точно затова често пращаме децата си да учат в други държави: не за да получат знания, които не могат да получат у дома — в модерната дигитална ера това е най-лесното; а за да опознаят — и да преживеят — различна култура, която ще ги направи много по-подготвени за живот, в който комуникацията не е просто размяна на думи.

По професия съм музикант. Професията ми ме учи да се интересувам от хората около мен и да търся начини да общувам с тях — дори когато не ги разбирам.

Музиката е невербална комуникация — комуникация чрез емпатия, която ни кара да чувстваме и да преживяваме заедно. И това е ключовата дума — ЗАЕДНО!

Мога да дам и съвсем скорошен пример за общуване чрез музика между две съседни държави —

Само преди малко повече от година Държавният симфоничен оркестър на Измир гостува в София и българската публика беше възхитена от майсторството на турските музиканти. Аз бях впечатлен от ентусиазма в залата след онзи концерт.

Разбира се, използвахме това средство за комуникация и с други съседни държави и сега имаме общ културен проект с Гърция и Северна Македония. Резултатът? Публика в екстаз и реакция на политическо ниво; а също — повторение на тези проекти в другите две държави.

Разбираме ли наистина какво означава това? Означава, че чрез музиката се раждат нови сътрудничества и се създават нови приятелства.

Какво е това, ако не сближаване на хора от различни държави чрез музика?

Културна дипломация? Разбира се! В сърцевината си изкуството е свързваща сила между хората и това го прави естествен инструмент на културната дипломация.

Мека сила? Не — това е твърда сила, която събира хората; това е част от основния смисъл на културата и в частност на изкуствата — да създаваме и да преживяваме ЗАЕДНО.

Казано с езика на музиката: ако целта ни е симфония (впрочем думата „симфония“ означава съзвучие), то в момента можем да кажем, че живеем в какофония — свят на тотално дисонантно звучене, в който хармонията липсва и хората вече не могат да се чуят.

Виждаме ли резултата от този дисонанс? И още как!

Затова целта ни трябва да бъде да напишем заедно симфонията на живота си, която да звучи красиво за нашите деца — защото не бива да забравяме, че всичко, което правим днес, може да се обобщи с една ясна цел: да не се срамуваме пред децата си за света, който им оставяме.

Вярвам, че събития като това тук могат да допринесат точно за това — да изградим отново свят на културен диалог, да подготвим светъл път за поколението, което идва след нас.