Усмивката и надеждата в живота

Вече от доста години, в мой девиз се е превърнал изразът "Животът е един от най-сложните". И всеки ден това ми се доказва по най-различни начини.

В един и същи момент се случват най-безумни събития, в резултат на които много хора страдат, докато в същото време някъде другаде други имат съвсем истински причини да се веселят.

Понякога, всъщност често, едно и също събитие води до тежка лична драма за едни и е повод за безмерна радост на други.

Ако човек се опита да възприеме живота около себе си в пълната му цялост, може много бързо да полудее...

За това много хора по света са се затворили в себе си и виждат само света, който тях ги интересува. Това е тяхното спасение.

Аз отрано се научих да се усмихвам. Усмихвам се когато съм щастлив, усмихвам се и когато ме боли. Понякога усмивката ми се получава трудно, но въпреки това се старая. Защото тя е знак и за мен, и за околните, че нещата рано или късно могат да се оправят. За едни - тук, за други - в следващия свят. Единствено важното, поне за мен, е да не губим надежда. Защото надеждата е едно от най-могъщите оръжия на света, тя е поваляла и издигала отделни хора, общества и цели държави. Затова днес отново ще съм усмихнат. Не защото вярвам в настоящето, а защото вярвам в бъдещето!