За филите, фобите и филхармонията

Намирам за много интересен естествения подбор на думи.

Хората се делят на -фили и -фоби.

По почти всяка тема, ако се загледаме, вече сме се разпределили в двете колонки — фили от едната страна, фоби от другата. Така и не разбирам защо ни е толкова лесно.

Аз пък съм хармония-фил. Макар че в този случай, по странна приумица на езиковите правила, „филът“ се подрежда преди думата и правилното ѝ произнасяне е фил-хармония или, както сме свикнали, при употребата на съществителното за човек — ФИЛхармоник.

Но другаде ми е темата. След като за почти всяка тема се делим на -фили и -фоби, дали сме се замисляли за произхода на тези мили частички?

Фил произлиза от гръцки и означава да харесваш (обичаш) нещо. Например да харесваш красивите отношения между тоновете в музиката. Или между хората.

Фоб от своя страна е дума, която като съществително използваме често, обяснявайки нашите ФОБии. Например, при страх от затворени пространства — клаустрофобия. С други думи, „фобът“ е някой, който се страхува от нещо.

И така, харесващите езиците (филолозите) при добро желание биха могли да ни обяснят знанието, което чрез тях ни се предава от историята — че нашето отношение към света се дели в две категории: страх (ако не го познаваме) и любов (ако го познаваме).

Останалите ни чувства са само производни на тези две. Например, страхът поражда гняв, а гневът — омраза. Това е обяснено още преди много, много години, в една далечна галактика, от учителя Йода. Последното може и да е препратка към любим филм, но това не го прави по-малко истина.

На филите искам само да им кажа, че въпреки факта, че светът се дели на фили и фоби, те често ще губят битката с фобиите. Защото единствената сила на света, която може да разклати страха, е друга една от дъщерите на София. Но истинската сила, която може да победи всеки страх и неговите производни, са трите сестри, когато обединят усилията си. И, разбира се, майка им, защото само тя може да ги опази и да им дари бъдеще.