Рецензия за Божидара Кузманова във Виена

Когато преди повече от 20 години чух за първи път изпълнението на тогава още ученичката Божидара Кузманова, бях повече от впечатлен. Всъщност, точно нейното изпълнение превърна това произведение в моя любим концерт за цигулка! И за мен беше някак съвсем логично, дебютът ѝ като солист в голямата зала на Музикферайн да бъде точно с Брух.

И въпреки, че съм слушал от онзи първи път насам многократно нейната интерпретация, на 2. Ноември тя успя отново да ме изненада. Защото към онази ефирност, с която Божидара представяше нежните, често пренебрегвани от други, теми, особено във втората част на концерта, се беше добавила и една дълбока сила в първата и последната част, почти нетипична за нея. Самото ѝ присъствие на сцената излъчваше увереност и суверенитет, каквито съм виждал през годините в изпълненията само на най-големите, които застават отпред не за да ни изсвирят някакъв концерт, а за да предадат на слушателите своите идеи за живота и изкуството чрез изпълнението си. Е, Божидара очевидно вече е достигнала до онзи момент в развитието си като музикант, който си остава непокорен връх за мнозина, а на нас ни остава да се надяваме, да я виждаме по-често на тази сцена, защото тя очевидно има какво да ни каже чрез музиката си.

2019