Сибелиус и една любовна връзка

Днес е 20 януари.

На тази дата, преди 2 години, животът ми зави в нова посока. Прекалено рано е за равносметки. Но съм доволен. Не загубих някои приятели, но спечелих нови. Една “любовна” връзка, продължила над 15 години, прерасна в брак. Абсолютно ми е неясно бъдещето (нещо, което рядко ми се случва), но нямам поводи да се оплаквам от настоящето.

Ще си позволя да цитирам по памет един велик български диригент - Добрин Петков, който заставайки на пулта пред Sofia Philharmonic, изрича великите думи:

“Колеги, за мен е винаги огромна радост и удоволствие да работя с вас! Но тъй като в живота винаги е така, че щастието на едни се гради на нещастието на други, искрено ви съжалявам!”

Тези думи изчерпват всичко в отношенията между оркестъра и класовия враг. И тъй като аз съм наистина щастлив всеки път, когато се кача на пулта на Филхармонията...

Честита ми/ни втора годишнина!

Повече от година не бях слушал Втората симфония на Сибелиус. Снощи попаднах случайно на нея и днес цял ден се изнервям всяка минута, когато трябва нещо да правя и да прекъсна музиката.

Навремето дебютирах със Софийската филхармония точно с тази симфония. Избрах я, защото още тогава бях влюбен в нея и неосъзнавах, колко по-необятна е тя от идеите и представите на един 27-годишен хлапак. За късмет, оркестърът бе крайно доброжелателен към мен и така се започна една одисея, която само Онзи горе знае как ще завърши. Но започна с нея - Втората симфония на Сибелиус. Днес не смея да ѝ посегна. Но пък мога да я слушам денонощно. Което и правя...