СЕБРА, делегираните бюджети и виновникът

Ето ви виновника:

В нашата сфера много хора обвиняват делегирания бюджет за проблемите си.

Понеже паметта за тези неща бързо избледнява, почти никой не помни, че до 2010 обвинявахме предишната форма на финансиране за проблемите си.

Истината е, че проблемите се коренят в кошмара за всички директори и главни счетоводители, наречен СЕБРА.

Този, който въведе СЕБРА, е Иван Костов. Така че, когато недоволстваме от забавените плащания и въобще от бюджета, недоволстваме всъщност от неговото решение.

Обаче,

Ако това решение не беше взето, сега заплатите ни щяха да бъдат милиони. Толкова щеше да струва и хлябът. Защото СЕБРА, която бе въведена у нас през 2000, бе едно от задължителните средства (изисквани и от МВФ), за да се избегне опасността от нова инфлация, подобна на случилата се през зимата на 1996–1997. Възможно е някои от вас да помнят, че в онези месеци една средна месечна заплата се измерваше в половин до един килограм сирене.

СЕБРА не е вид животно, а съкращение от Система за електронни бюджетни разплащания. Основната идея е, че всяка бюджетна организация получава от Министерството на финансите лимити за разходите си и когато ги достигне, не може да извършва разплащания, докато не бъде променен лимитът от по-висшестоящата структура (и така пирамидално, до най-висшата инстанция — МФ). Тези лимити не са свързани с настоящите налични средства, а се формират прогнозно на база приходите от предходната бюджетна година. Затова понякога се случва да имаме пари и да не можем да ги похарчим или обратното — да харчим пари, с които не разполагаме. Сметката, обаче, винаги идва — с лимитите за следващата година.

Проблемът е, че лимитът на принципала е сбор от всички други под него и когато някъде в системата се появи грешка (обикновено поради човешки фактор), тя рефлектира върху всички. И така се стига до неприятни ситуации да имаш пари и да нямаш право да ги харчиш, защото някъде-някой-нещо е объркал в сметките.

Сега разбирате защо се случва понякога да ви се забавят и хонорарите от различни театри — често се случва грешката да не е в самия театър. Но колкото и да обвиняваме министерството (защото така е най-лесно), обикновено грешката не е и в него. Просто системата е такава, че всички сме като скачени съдове. И не, тази система не е българско изобретение и въпреки моята лична омраза към нея, тя многократно е спасявала България от тежка икономическа катастрофа.