Пълномощията на министъра и балансът на властта

През последните месеци животът ми е безкрайно интересен! В китайския смисъл на думата.

Един от проблемите на позицията, която временно заемам, е, че хората вярват, че един министър може (ако иска) да реши всички проблеми. Истината е, че не може.

Аз съм наистина изключително впечатлен как през последните 30 години се работи активно за ограничаване на пълномощията на министъра, с цел децентрализация и демократизация на процесите в обществото, и в същото време абсолютно всеки път, когато се случи проблем, който не е резултат от действия или бездействия на министъра, а на съвети/организации/институции, които имат своята автономност, се изисква от същия министър да реагира и да коригира съответния проблем!

Трябва да приемем, че демокрацията крие своите рискове, част от които са моментите, когато органите, упълномощени да вземат решения, не са в пълен синхрон с обществените нагласи. Още повече днес, когато обществото е разделено по всички възможни теми.

Трябва да решим какво искаме, защото възстановяването на пълномощията в едно лице може да реши много от днешните проблеми, но концентрацията на власт прави обществото зависимо от образованието, възгледите и дори моралния кодекс на това лице.

Едно е ясно — прекаленото разсейване на пълномощия води до хаос и анархия, а прекалената им концентрация води до диктатура. Истината е в баланса.

Основният проблем на демокрацията е, че зависим от общата култура на хората около нас. Което я прави практически зависима от образованието и моралния компас на всеки един член на обществото.

Лирично отклонение: вчера се навършиха 145 години от създаването на Министерството на образованието на България. Дали политиката ни в тази сфера е била винаги еднозначна и с ясно поставени цели? И дали въобще сме се интересували от тази тема?

Обратно към моя проблем: замисляли ли сме се кое е най-трудното? Демокрацията ни принуждава да говорим един с друг и да търсим някакво общо съгласие (компромиси), дори когато не се харесваме или имаме противоположни виждания по различни въпроси. Защото млъкнем ли, демокрацията блокира.

И все пак, ако мога да цитирам Чърчил:

„Демокрацията е най-лошата форма на управление, но до момента не сме открили по-добра!“

Което ни връща към темата за образованието.