Артистите в кризата

Чувствам се малко шизофренично, че трябва да пиша и за, и против карантината.

Искам да обясня с прости думи на обвиняващите артистите къде е проблемът.

Ако работите в предприятие и в края на месеца не си получите заплатата, много вероятно е да се почувствате лично засегнати, нали? Но ако никой в предприятието не получи заплата, ще осъзнаете, че има сериозен проблем, и няма да ви хрумне, че някой има лично отношение към вас.

Това е положението и с артистите. Театрите са затворени, а много други публични места, където също съществува опасност от зараза, работят. Тоест един бранш поема удара, без да е сигурно, че това ще доведе до ефективни резултати. Това е проблемът — не капризът.

А сега за обясненията на свободните артисти, че само те са ударени, за разлика от колегите им на заплата.

От 2011 година държавните театри са на делегиран бюджет. Обяснено просто — трябва да продадат определено количество билети, за да си получат заплатите. Ако театрите изпуснат финансите си от контрол (което ще се случи сега), първата стъпка ще бъде намаляване или прекратяване на гражданските договори, втората — съкращения на собствени служители и артисти; теоретично има и трета: преформатиране или дори закриване на театъра. Когато (дай, Боже) нещата с вируса се стабилизират, проблемите на театрите тепърва ще предстоят. Такъв е законът.

Смешното е, че артистите също имат нужда от пари, за да изхранват семействата си. Забавното е, че те също плащат данъци. Комичното е, че при всяка криза първите ударени са артистите.

Междувременно гледам как се разделяме и вътре в гилдията. Свободни артисти се сърдят на колегите си на щат, че цял живот са избирали „сигурното пред развитието“ — ами след като по свои съображения са предпочели сигурността, защо да я нямат точно тогава, когато имат нужда от нея? От друга страна, и „сигурните“ никак не са сигурни в тази ситуация — видяхме какво се случи дори с Метрополитън, където също бяха заложили на „сигурно“.

В сбита форма: нито коронавирус, нито извънредно положение може да ни попречи да се разделим на групи, които да се гледат накриво. Разбирам и двете страни — страхът и несигурността правят хората по-остри, отколкото са всъщност. Но точно сега разделението е последното, което ни трябва.

Ако ме питате за моето мнение — тези мерки ми тежат и бих искал да ни се разяснява повече (и без заплахи) какво точно и защо се случва. Но разбирам и колко трудно е да управляваш криза, каквато никой не е виждал. И понеже мерките са законно въведени, ги спазвам. В това е част от смисъла да живееш в общество, а не в гората. А и не бих искал за нищо на света нечий живот да тежи на съвестта ми.

Получавам упреци от представители и на двете мнения. Свикнал съм — това ми е работата и извън тази ситуация. Само агресията в разделението ми идва наистина в повече...

И да се върна към началото: ако мерките са всеобщи и справедливи, артистите няма да протестират — защото ще знаят, че са част от обществото, което се бори с проблема, а не негови жертви.