Каква промяна искаме всъщност
Хората искат промяна. Но май не винаги знаем каква точно. В смисъл — знаем какво не ни харесва, но по-трудно казваме как и с какво да го заменим.
Преди години протестирахме и сваляхме правителство. На изборите избрахме онези, които бяха паднали малко преди това, и се успокоихме, че народът решава. Сигурно и в това има истина — изборите са си инструмент на демокрацията, макар да струват десетки милиони. Още по-рано стотици хиляди излязоха на улицата в безпрецедентен митинг в името на демокрацията. А години по-късно се оказа, че мнозина от избраниците са били част от старата система. Не го казвам с яд. Казвам го, защото историята като че ли се опитва да ни подскаже нещо.
Затова, когато чуя „смяна на системата“, ми се иска първо да се разберем какво имаме предвид. За да сме наясно:
- Събарянето на правителството не е смяна на системата (особено ако след скъпи избори бъдат избрани същите, което обикновено се случва).
- Предизвикването на анархия не е смяна, а унищожение на системата (и също с нищо няма да помогне).
- Вдигането на заплатите и пенсиите с 10 или 20 процента не е смяна на системата.
- Подхвърлянето на жертва, върху която хората да излеят гнева си, не е смяна на системата.
- Връщането на старите цени на „гражданската отговорност“ не е смяна на системата.
А ето какво обикновено искаме:
- Да живеем по-добре.
- Справедливи заплати.
- Достъпни цени.
- Честни политици.
- Лошите — в затвора.
Тези пожелания не се реализират от смяна на система, а от смяна на мисленето. Защото изкривеното мислене може да корумпира, без никакво изключение, всяка система. Което не отменя факта, че мнозина се възползват от всяка възможна система — за сметка на онези, които се опитват да играят по правилата.
Когато учех дирижиране, моят професор имаше една реплика, която всяка седмица ни набиваше в главите: „Не е въпросът да спираш оркестъра и да му казваш «това не е така!». В нашата област, а и във всяка друга, трябва да се учим от лекарите — първо правиш диагноза и задължително я проверяваш, после избираш лекарствата за лечение и едва когато си готов за това, което ще се случи след предстоящите ти действия, пристъпваш към оперативна намеса.“
Днес като че ли имаме навика често да пристъпваме към операция, без да сме сигурни от коя страна се държи скалпелът. Аз имам мои си идеи какво бих променил и с какво. Но са ми интересни и вашите.