Ей я къде е 1984-та

Забелязвам, че напоследък все повече политици (не само у нас) поставят като приоритет сигурността пред свободата.

Аз не съм достатъчно интелигентен и не мога да преценя. Възможно е и те да са прави, а Бенджамин Франклин да не е прав.

Най-вероятно, просто всяко време си има своите ценности и приоритети.

Преди 500 години, например, хората също са държали на сигурността. И са изгаряли всички червенокоси и зеленооки жени, за да държат далече дявола от човечеството.

А преди 50 години сигурността е била на толкова високо ниво, че днес, въпреки всички старания, все още не можем да я достигнем. Стараем се, де.

Ей я къде е хиляда деветстотин осемдесет и четвърта. Още няколко години и сме там. И най-накрая ще заживеем сигурно и щастливо.

Винаги съм търсил “различните” хора, които не са като извадени от машина за клониране и имат свой поглед за света. Дори, когато не съм съгласен с гледната им точка или начинът им на себепрезентиране, ми е интересно да комуникирам с тях или просто да ги наблюдавам.

Когато това са лидерите на две от най-могъщите държави в света, обаче, усещам някакво стягане в слънчевия сплит. Защото, когато става дума за “сила” - в политически, икономически и военен смисъл - предпочитам ясните послания на спокойствие, увереност и себеконтрол.

Но... животът е цветен, а времето в което живеем може да е всичко друго, но не и безинтересно.

Имаше и една китайска пословица за интересните времена, но вече не я помня...