Какво чух от културния сектор

През изминалата седмица проведох поредица от срещи с представители на различни културни организации, съюзи и професионални общности от всички сфери на културата. Тези разговори бяха откровени, понякога трудни, но много необходими.

От тях ясно се очертаха няколко общи теми. Почти всички поставят въпроса за ясна и справедлива категоризация на културните институти. Почти всички настояват за дългосрочна стратегия за развитие на културата, която да даде посока отвъд един мандат. Особено в ситуация на политическа нестабилност, в която министрите се сменят само след няколко месеца. И почти всички изразяват тревога от начина, по който се разходват публичните средства, и нуждата те да достигат по-справедливо и прозрачно до сектора.

Когато толкова различни хора – от музиканти и актьори, музейни специалисти, читалищни дейци до мениджъри и независими артисти, формулират едни и същи проблеми, това вече не е отделно мнение. Това е сигнал, който Министерството на културата е длъжно да чуе.

Затова през следващите месеци ще работим именно в тези посоки – ясни правила за категоризация, подготовка на реална стратегия за развитие на културния сектор и по-прозрачно управление на публичния ресурс.

Културата не може да се управлява от кабинет. Тя се управлява чрез разговор с хората, които я създават.

Тази седмица беше само началото на този разговор. И той ще продължи.