Девети май - Победата или Европа

И 9 май се превърна в повод за разделение. Едните казват - Ден на Победата, другите - Ден на Европа.

Аз, като дете на Европа, съм щастлив, че понятието "Европа" си има свой ден - и тук не говорим просто за континент или за политическо обединение, а за достигнато развитие и обособяване на ценностна система, резултат от дълъг исторически процес, с част от който можем да се гордеем, а от друга част - да се учим. Разбира се, не омаловажавам и мнението на онези, за които този ден е празник на победата над фашизма, защото онзи период е един от най-тежките уроци, които трябваше да научим и за момент дори изглеждаше, че сякаш сме научили - че няма причина, която да оправдае нападението над суверенна държава, че не можем да осъждаме хора само заради техния произход, че можем да продължим напред само уважавайки "другия" и търсейки допирни точки, а не различнията между нас, че можем да оценяваме хората не според цвета на кожата им или месторождението им, а според техните дела и начина им за възприятие на околния свят... Въпреки всички грешки на растежа, изглеждаше да сме поели по пътя, който води напред, сякаш научили уроците на отвратителната Втора Световна Война. Вместо това, днес се събуждаме сутрин с безмълвна молитва, докато спим, да не се е отприщил нов ад на земята...

Пожелавам си тази криза на човечността да приключи максимално бързо и да си направим нужните изводи от нея.

Пожелавам си тази война да е последната такава - и не защото някой е натиснал "онова" копче, а защото тя ни е отворила очите какво не бива повече да допускаме да се случва.

Пожелавам си максимално бързо да можем да започнем да лекуваме раните, които тази агресия нанесе - не само в Украйна, но и в нашите души.

И последно - пожелавам си на следващия 9 май да можем всички да се гледаме в очите, докато се поздравяваме с онзи празник, в който всеки един от нас вярва.