За Виена

При пристигане на летището във Виена едно от първите неща, които човек вижда след кацането, е слоганът на града „Wien ist anders" — Виена е различна.

Аз не мога да описвам безпристрастно този град, защото от десетилетия съм влюбен в него, но този слоган може да подготви хората какво да очакват от срещата си с австрийската столица.

И така, от историческа гледна точка, Виена е един от градовете мечти за изучаване. Възникнал като непретенциозно селище преди около 2500 години, градът във времето е променял многократно своя път на развитие, като през 1497 година дори е обявен за столица на Свещената Римска империя. Големият разцвет през вековете е свързван основно с управлението на Хабсбургите — една от най-могъщите монархически фамилии в Европа.

Когато пристигнете във Виена, обаче, няма да ви интересува нейната история. Ще ви интересува това, което можете да видите и преживеете там днес. А какво най-много ще ви хареса, зависи от възрастта ви, предпочитанията ви и в крайна сметка от настроението ви в момента. Защото Виена може да предложи на всеки по нещо и то по начин, който да ви влюби в нея. Съвсем не е случаен фактът, че през годините австрийската столица редовно е избирана за най-добър град за живеене в света! Преди време се чудех кое е онова, което прави този град толкова специален. Отне ми време да достигна до извода — Виена съчетава европейската класическа красота с американското удобство. Градът е разделен на 23 дистрикта, които са разположени като спирала. Всеки един от тях има свой собствен облик и атмосфера, но има и неща, които обединяват цялото разнообразие в едно единно цяло. Има два специални булеварда, които обикалят Виена в малък и голям кръг — Пръстена и Колана (Ring & Gürtel). Какво можете да установите за този град, докато се разхождате из него:

• Красивата архитектура. Това е един от онези градове, които могат да

замаят човек с архитектурата си и колкото и да се връщате към едно и също място там, винаги можете да откривате нови и нови детайли. Едни от най-впечатляващите сгради в центъра са Кметството и Парламентът. Намират се на Ринга, на който са и Burgtheater и Staatsoper. Пак там е импозантната сграда на Виенския университет. И Борсата. И Хофбург... В сърцето на града е и един от неговите символи — Stephansdom, една от най-красивите катедрали на Европа и в същото време нетрадиционна по причини, свързани с историята на изграждането ѝ. Виена е наистина градът на красивите исторически сгради! Но те съвсем не са всичко. Освен тях съществуват и дистрикти, които са изключително модерни, сякаш дошли от бъдещето (такъв пример е районът, който австрийците наричат Vienna DC — Danube City). Освен това градът е изпълнен с паметници на известни личности, свързани с него (тоест, повечето от онези, които познаваме), които са равномерно разположени, така че да можете във всеки дистрикт да бъдете приятно изненадани от различна красота. Впрочем, в центъра на града има и монументален паметник на Съветската армия. Запознатите с историята на Виена знаят защо е там и защо австрийците нямат дилеми, свързани с присъствието му в градския пейзаж.

• Църквите. Стотиците църкви са изключително красиви, като няма две,

които да си приличат. Над всички се извисява катедралата „Свети Стефан". Но можете да разгледате и Karlskirche, Малтийската църква, Votivkirche, St. Rupert, Minoritenkirche, Wotruba-Kirche, Sissi-Kapelle, „Св. Франциск Асизски", Schottenkirche, St. Peter, Jesuitenkirche... Всяка една църква има свой облик и отвън, и отвътре. В много от тях има и прекрасни концерти, които с нищо не отстъпват на концертите в много от големите концертни зали по света. Всъщност моят първи концерт във Виена беше през 1992 година в Kalvarienbergkirche.

• Достигащата до перфектност организация на обществения транспорт

граничи с фантастиката. Интересното е, че самите виенчани дотолкова са свикнали с това, че въобще не им прави впечатление. Реално с метрото (което непрекъснато се разраства) можете да достигнете почти до всяка точка на града, но ако това не ви е достатъчно, разполагате и с бързи влакове с множество междинни гари, силно развити трамвайни и автобусни линии, нощен транспорт. Има и една интересна особеност с Виенското метро, която може би през следващите години ще се коригира. Линиите на метрото са — 1, 2, 3, 4, 6. Понякога съм се шегувал с австрийците, че не са добре с математиката и са изпуснали едната цифра. Трудно някой от тях може да обясни защо номер 5 липсва и това се е превърнало в местна шега. Но „за съжаление", наскоро бе обявено, че след 120 години от началото на метрото най-накрая ще бъде изградена и линия 5.

• Питейната вода! Днес в повечето големи градове по света чешмяната

вода не е препоръчителна за пиене. Виена е едно от големите изключения. През последните няколко века, на няколко етапа, кайзерите на Виена са осъществили мащабен проект за захранване на града с планинска изворна вода.

• Кухнята. Естествено, типичната храна за Виена е Виенският шницел! Но

всъщност, като във всеки космополитен град, и тук можете да намерите ресторанти от всяка една кухня. Италианските ресторанти се обслужват от италианци, китайските — от китайци, турските — от турци... Общо взето, можете да сте сигурни, че храната, която харесвате, ще ви бъде приготвена и поднесена по начина, по който това би се случило там, откъдето произхожда. Преди две години се завърнах от провинция Съчуан, където бях изумен от местната кухня, различна от „китайската", която познаваме. Отне ми около 10 минути да намеря съчуански ресторант във Виена. Когато в друг момент бях възхитен от калабрийския специалитет Ндуя, смятах, че това вече няма как да се намери в австрийската столица. И наистина не намерих... Докато не попитах приятел от Тропея, който ми даде адресите на два ресторанта във Виена, където имат от този деликатес. И да, има и няколко български ресторанта!

• Баловете! От късна есен до ранна пролет във Виена е сезонът на

баловете! Когато чуете „Виенски бал", вероятно си представяте, че той е един? Само че те са повече от 400! Всяка гилдия има свой бал. Балове се случват в различните дворци, в театрите, в концертните зали. Онзи бал, който ние наричаме „Виенски бал", всъщност е балът на Виенската опера. Но да влезете точно на този бал няма да ви е лесно. А и няма да ви е евтино. Най-скъпите билети са достигали до 15 000 евро. И въпреки това е почти невъзможно да намерите билет. Но който и бал да посетите — усещането е като в приказките! Започват надвечер и продължават до сутринта. Красотата е нереална. Усещането — също. Баловете са част от магията на град Виена.

• Да се върнем към реалния живот. В него не винаги всичко е ок. Но ако

се разболеете или се почувствате зле във Виена, проверете дали имате застраховка/осигуровка. Защото ако имате — нямате за какво да се притеснявате. Австрийското здравеопазване е пословично, а във Виена се намират едни от най-добрите болници в света.

• Пратерът и Виенското колело! Ако сте с деца и искате да им създадете

преживявания за цял живот, заведете ги в увеселителния парк Пратер. Но си отделете достатъчно време, защото то там наистина лети. А самият факт, че наричаме въртящите се колела „Виенско колело", може да ви подскаже откъде е започнало всичко. Впрочем, оригиналното Виенско колело, което също още съществува и е в началото на Пратера, не е служело за забавление, а за разглеждане на града. Отделните атракции са с вход, но за да влезете в Пратера, за разлика например от Дисниленд, няма да е нужно да плащате. Впрочем, често срещам родители, които се настаняват в някои от типичните австрийски ресторанти в Пратера и оставят децата си да обикалят и вилнеят из различните атракции.

• Търговските улици. Двете най-известни пешеходни зони са улиците

Kärntner Straße (както и свързаната с нея Graben) и Mariahilfer Straße. Разбира се, те съвсем не са единствените, но са моите любими! Подозирам, че след като се разходите по тях, ще станат и ваши любими улици за разходка и пазаруване.

• Островът! Добре, ще започна с Дунава. Той във Виена не е един. През

70-те години на 19 век и после отново през 70-те години на 20 век австрийците „регулират" река Дунав. Ще рече — отклоняват реката от първоначалното ѝ корито, което днес се нарича „Стария Дунав" и е един вид езеро. Там има, впрочем, и прекрасен плаж. Новият Дунав пък също има своите особености — разделен е по средата от изкуствен остров, широк между 100 и 30 метра и дълъг 21 километра. Ще повторя — „построеният остров" е дълъг 21 километра. Аз винаги съм бил благодарен за това, че е създадено такова прелестно място за разходки, спорт и веселба, но истината е, че една от основните причини за създаването му е регулирането на водите на река Дунав. Това спаси Виена при големите наводнения в Европа в началото на 21 век. Над Дунава и над острова има множество мостове, има дори и пешеходен „мост" по водата от едната страна. Там спокойно можете да седнете в някои от ресторантите по бреговете на реката и да наблюдавате игрите на лебедите във водата, докато вашето дете скача на батут върху реката. Или, ако ви е скучно, можете да си наемете лодка и да се разхождате с часове из реката (аз дори веднъж пробвах да изляза от Виена, но недооцених разстоянията и размерите на града).

• Парковете. Един от най-зелените градове в Европа, с красиви и

безукорно поддържани паркове. В центъра на града се намира Stadtpark, в който редовно можете да видите японски туристи да се снимат пред златния паметник на Йохан Щраус. В парка на двореца Хофбург пък, наблизо до паметника на Моцарт, се намира „Къщата на пеперудите". Свой изключително красив парк с дървета и растения от цял свят има и дворецът Белведере. Знам, че това, което ще напиша сега, звучи за нас странно, но един от любимите и за местните, и за туристите паркове за разходка е гробищният парк St. Marx. Това гробище не е действащо от дълги години, но е изключително красиво. Там се намира и гробът на Моцарт. Пратерът — името, което децата свързват основно с увеселителния парк — е името на друго от любимите места за разходка сред природата. Всъщност истината е, че освен големите паркове, всеки дистрикт във Виена има своите локални такива. Но вероятно най-впечатляващият от всички е големият парк на двореца Шьонбрун.

• Зоологическата градина. Създадена през 1752 година, намиращата се в

парка Schönbrunn зоологическа градина е най-старата в света. В нея можете да видите животни от всички краища на планетата, поставени в среда, близка до естествената им. Поради размерите на градината и различните ѝ атракции, ако решите да я посетите, може би ще трябва да си отделите цял ден. Това е мястото, където аз самият водех дълги години семейството си като най-лесен начин за намиране на занимание на дъщеря ми. Впрочем, наблизо е и ботаническата градина. Значително по-далече — в 7-и дистрикт — пък се намира „Домът на морето". За мен лично първото ходене там бе голяма изненада, понеже за първи път в живота си видях вертикална зоологическа (всъщност — морска) градина.

• Дворците. Защо казвам „дворци"? Защото са много!

Изключително впечатляващ — и отвън, и отвътре — е Хофбург (Hofburg Palace), откъдето австрийските императори са управлявали половин Европа. Хофбург си има и свой музей, концертна зала, дори училище за езда.

Белведере (Belvedere Palace) е друг диамант на австрийската столица. В него има постоянна изложба на картини на Густав Климт. Преди години, когато търсих начин да впечатля приятелката си (която винаги трудно се е впечатлявала) и разбрах, че любимият ѝ художник е Климт, я заведох в Белведере и я накарах да влезе в една от залите със затворени очи. Когато ги отвори и се оказа, че е на около метър разстояние от „Целувката" на Климт... е, ще кажа само, че успях да се оженя за нея.

Шьонбрун (Schönbrunn Palace). За неговите паркове и зоологическата му градина стана дума преди малко. Един от символите на картичките на Виена — Gloriette — е също там. Този дворец е бил резиденцията на императриците на Австро-Унгарската империя. Вътре можете да видите как са живели Мария Терезия, Сиси (Елизабет), можете да посетите с децата си и детския музей. Дворецът има и своя оперна/театрална зала, в която съм гледал интересни постановки на опери на Моцарт. Има, разбира се, и оркестър, който свири, облечен с дрехи от времето на Моцарт. Впрочем, такива оркестри във Виена има доста.

Няма да продължавам с дворците, защото няма да остане място за друго. Ще ви изредя само най-известните от тях — Palais Schwarzenberg, Schloss Lobkowitz, Palais Esterházy (музикантите са чували това име — без този меценат нямаше да има днес класическа музика), Palais Kinsky, Palais Auersperg, Palais Pálffy, Palais Mollard, Palais Coburg (знам какво си мислите, така е!), Palais Strozzi и много, много други! Ако обичате да мечтаете и да разглеждате дворци, отделете си един месец във Виена.

• Музеите и галериите! Виена е пълна с музеи. Музеи са и някои от

дворците.

Задължително трябва да посетите Албертина (Albertina)! Особено ако сте почитатели на Дюрер, можете да изкарате прекрасни часове вътре! Но освен изложбите на Дюрер и Климт, в Албертина често можете да видите изложби на едни от най-големите художници въобще — Моне, Сезан, Кокошка, Пикасо...

Близнаците! Kunsthistorisches Museum & Naturhistorisches Museum. Тези два прекрасни музея се намират на Ринга и са не само задължителни за разглеждане, но са и изключително интересна комбинация отвън — две еднакви на пръв поглед сгради, които се „гледат" една друга.

Kunsthaus. Това е за хората, които обичат да предизвикват себе си. Вероятно сте чували за Хундертвасер (Friedensreich Hundertwasser)? Това е човекът, променил архитектурата. Аз си падам по по-класическия подход при сградите, но дори и за мен там бе изключително интересно!

Освен множеството музеи, има и едно място, в което са събрани около 60 музеи и културни заведения — MuseumsQuartier. По-известните сгради, част от големия комплекс, са Архитектурният център, Q21, „Джунглата", Kunsthalle, MUMOK (това е музеят за модерно изкуство, върху неговата сграда преди време бяха инсталирали в реални размери къща, стояща на покрива си!), Leopold Museum, Tanzquartier, Детски музей ZOOM и т.н.

Няма как да се опишат всичките музеи на град с история като виенската. Разбира се, има Музей на приложните изкуства, Музей на технологиите и т.н., но има и някои по-особени музеи, които ги няма в повечето пътеводители на Виена. Такива са Музеят на изтезанията и мъченията (аз лично разбрах за неговото съществуване само защото живея наблизо), Музеят на кондома, Погребалният музей, Музеят на часовниците... Има също музеи на кафето, на ракията (да, точно така!) и какви ли още не...

Извън типичните и нетипичните музеи съществуват и къщи музеи на големи личности, живели във Виена. А те никак не са малко. Разбира се, задължително е да се посети къщата музей на Моцарт. Е, ако трябва да сме честни, дори и те са повече от една (Моцарт е живял на доста места), но една е известната от тях.

И последно, понеже съм музикант — трябва да посетите Дома на музиката! Този своеобразен музей в центъра на Виена ще ви разкаже и покаже най-интересните неща за и от класическата музика. Ще видите дори дигитално създадени портрети на композитори, живели във времето, преди фотографията да съществува. А на последния етаж дори можете да дирижирате Виенската филхармония! Е, само на видеостена, но усещането е доста истинско — защото оркестърът следва движението на вашите ръце! И ако решите да махате безразборно, както понякога изглежда, че правят диригентите, те ще спрат и ще ви се накарат! Изживяването си струва, повярвайте ми!

• Виното! Виенчаните обичат да пият бира, но онова, с което се

гордеят, са винарните им! Австрийците ги наричат Хойригер (Heuriger). Тези типични заведения, обаче, не работят целогодишно, а само няколко седмици през есента. Имат различни видове вина, всички собствено производство, които, за съжаление, аз не мога да оценя, понеже съм по-скоро любител на кока-кола. Но всеки, който е бил в Heuriger, е бил запленен и от вината, и от атмосферата там. Това, което за мен е интересно като музикант, е, че тези заведения имат и собствена музика, и собствен стил в музиката (!) с типичните за тях виенски песни и оригиналната Schrammelmusik.

• Най-важното за мен — музиката. Наричат Виена музикалната столица на

света. Не само защото оттам се случват Новогодишните концерти, които гледаме по телевизията на 1 януари. Не само защото Виенската филхармония е емблема за класическата музика и национално богатство за Австрия. Не само защото Виенската опера е една от най-красивите и най-успешните на планетата. Просто музиката е достигнала до ниво да бъде икономиката на Виена. Хиляди хора от цял свят пристигат всеки ден във Виена, за да слушат концерти и спектакли там. Бях изумен преди 20 години, когато се загледах в месечния концертен афиш на града и установих, че в този град на ден се случват около 30 концерта с различни оркестри. Помня, че направих специална проверка и бях в шок от факта, че за един ден в един-единствен град се случват повече концерти, отколкото за един месец в цяла България. Трябва да подчертая, че визирам само концертите с класическа музика. Иначе в града се случват ежедневно и множество концерти от всички стилове и жанрове, като най-големите от тях са обикновено в някоя от множеството зали на Stadthalle. Но да се върна на класическата музика — във Виена има наистина много оркестри, като четирите най-големи от тях са Виенската филхармония, Виенският симфоничен оркестър, Симфоничният оркестър на Австрийското радио и Оркестърът на Долна Австрия. Подобна е ситуацията и с операта. Когато кажем „Виенска опера", всички си представяме Виенската държавна опера, но тя всъщност не е единствената опера в музикалната столица на света. Във Виена има три големи оперни театъра — Staatsoper, Volksoper, Theater an der Wien. Може би ще се изненадате, но последният е най-старият оперен театър от тях и е този, в който са се играли оперите на Моцарт. Освен тях има сцена за камерни опери — Wiener Kammeroper. Музикалният университет (това е едно от висшите учебни заведения за музика във Виена), който е една от най-престижните академични институции в света, също има своя оперна сцена. Съществува и Neue Wiener Oper, опера има, както писах по-рано, и в Шьонбрун... Общо взето, всяка вечер във Виена се играят няколко оперни спектакъла. Ако пък предпочитате мюзикъл, също имате добър избор, като най-известният от театрите за мюзикъл е Ронахер. Като казах „театри". В този град има театри едва ли не на всяка втора улица. Може би двата най-известни са Burgtheater и Volkstheater. А за Theater in der Josefstadt е писал неведнъж музика и големият български композитор Панчо Владигеров. Двете най-известни концертни зали на Виена са Musikverein и Konzerthaus. Всъщност „концертна зала" звучи подвеждащо, защото и в двете сгради има по няколко зали. Залата, от която се излъчват Новогодишните концерти на Виенската филхармония, е Златната зала на Musikverein. Не я пропускайте! И не се притеснявайте, в нея има концерти поне веднъж на ден. Е, за билети за Виенската филхармония ще трябва да почакате няколко години, но във Виена гостуват ежегодно всички големи оркестри от целия свят! Софийската филхармония също е свирила в тази зала — през 2000 и през 2019 г.

Спирам дотук. Мога да продължа още дълго, но Виена е град, за който не може да се разказва. Той трябва да се преживее. Единствено не го препоръчвам на музиканти. Защото ако сте музикант и посетите някои от събитията там, Виена ще се превърне във ваша обсесия и единствената ви цел в живота оттук насетне ще бъде да пътувате отново и отново натам.