Защо обичам Междузвездни войни

Пак гледах Междузвездни войни. И пак се сещам защо толкова обичам тази вселена.

1. Спомените. Всичко, което харесваме или не харесваме на този свят, е свързано с нашия сблъсък с него. В моя случай Star Wars промени живота ми.
2. Фантастика е. А аз обичам въображението да няма граници. Фантастиката дава точно такива възможности.
3. Музиката. Невероятна музика, която от първата секунда те залепва за стола.
4. Историята. Основната история на Звездните войни е тайно клише, което може да направи всяка книга или филм интересни. За него — след малко.
5. Красиво е. Пустините са красиви, снежните полета са красиви, горите са красиви, високотехнологичните градове са красиви, корабите са красиви, светлинните мечове са красиви...
6. Надеждата. Едва ли мнозина са се замисляли, че всеки от главните герои на трите трилогии и на двата самостоятелни филма започва живота си от нищото и постига невъзможното. А това е мечтата на всеки човек — да знае, че винаги има надежда за него, без значение от миналото и настоящето.
7. Силата. Тя е основата на всичко в Star Wars и причината всичко да бъде различно от каквито и да било филми, комикси или книги преди ерата на Звездните войни. Дава усещане за всевъзможност.
8. Светлинните мечове. Мечтата на всяко момче. И странното е, че въпреки сериозната им мощ винаги съм ги възприемал не като оръжия, а като статут.
9. Борбата на Доброто и Злото, Светлината и Мрака. И в същото време — общото между тях. Признавам, най-силният момент за мен от цялата сага е погледът на Дарт Вейдър към Императора, секунди преди да промени историята на галактиката.
10. Философията. Всеки от филмите има в себе си по няколко велики реплики и поне едно дълбоко послание. Йода към Люк в The Last Jedi: „Предай това, което научи. Силата, уменията си... Но също така слабостта, грешките. Провала също. Да, загубата най-вече. Най-големият учител загубата е.“

А сега за тайното клише. Преди години изчетох много материали в стремежа си да разбера на какво се дължи успехът на Star Wars (освен на модерната за времето си визия). И попаднах на статия, която обясняваше основните принципи, които трябва да спазиш, ако искаш читателите и зрителите да те харесат — всичко е в главния герой.

1. В началото трябва да е абсолютно средностатистически характер, един от масата (Люк е фермер).
2. Трябва да се случи някаква драма, която да го изкара от равновесието и да го подтикне към развитие (умират близките му, среща учител-джедай).
3. Трябва едва ли не по принуда да се окаже борец за справедливост в неравностойно положение (става част от бунтовниците в битката им с всемогъщата Империя).
4. Продължението е интересно — да се окаже част (например загубено дете) от елита (баща му е вторият в Империята, майка му — кралица на Набу, а семейството — изключително сензитивно към Силата).
5. Трябва да се изправи срещу най-лошия, който е и най-силният, и след драматични и неочаквани обрати да го победи (двубоят с Вейдър и кулминацията — сблъсъкът с Императора).

Пълната рецепта е спазена от Джордж Лукас. А аз я проверих по неочакван начин. Докато чакам да вляза в критическата, влязох в пубертета и започнах да чета книги за тийнейджъри. И открих, че тримата ми любими герои от тези книги са от противниковия пол: Вин — от Брандън Сандерсън, Селена Сардотиен — от Сара Дж. Маас, Гуендолин Шепърд — от Керстин Гир. Не ги препоръчвам на хора над 20. Разбира се, започнах да си задавам въпроса защо точно тези героини са ме впечатлили и потърсих общото между тях. Намерих го. Люк Скайуокър. Без майтап — авторите на трите поредици са се водили от абсолютно същите принципи.

С други думи, изискването е просто — да имаш талант, да избереш таргета и да спазиш рецептата. Горе-долу същото като в музиката. Само дето не разбрах аз как се оказах в таргета „пубертети“...