За Истината

Живеем в страшно време, вероятно без напълно да го осъзнаваме. През вековете са се водили много войни — за територии, за богатства, за влияние... Днес сме в разгара на най-тежката война — тази за истината. И дори не знаем коя страна защитаваме. Точно защото, въпреки всичките ни убеждения и учения, все по-малко можем да я разпознаем. Разбира се, по природа сме така устроени, че всеки смята, че истината е на негова страна. А тя, всъщност, може и отдавна да не е около нас.

Днес всички знаем, че нацизмът е олицетворение на злото — и това не е „гледна точка", а истина, платена с десетки милиони човешки живота. Но нека си зададем неудобния въпрос: ако войната беше завършила другояче, какво ли щяха да „знаят" поколенията, отраснали с други учебници? Задавам този въпрос не за да разклатя истината — а за да покажа колко крехка е тя и колко лесно се пренаписва, когато попадне в грешните ръце. Точно защото истината може да бъде пренаписана, тя се нуждае от будни пазачи. Кое е истината — и кой я пази?

Хора, които допреди трийсет години бяха убедени, че социализмът е добро, а капитализмът — зло, днес се кълнат в обратното. Същите хора. Други идеали. Кое е истината?

Днес в столицата на България има паметник на американските летци, загинали у нас по време на голямата война. Те са се борили срещу една България, застанала тогава на страната на нацистка Германия — защитавали са, погледнато исторически, добрата кауза. Но бомбите им са падали върху София и под тях са загивали български граждани, а с тях е рухнала и зала „България", която никога повече не бе възстановена в пълния ѝ блясък. Две истини, в един и същи паметник. Кое е истината?

Много от нас помнят петте века под османска власт като най-тъмния период в историята ни. В същото време милиони гледат сериалите, идващи от Турция, които разказват същата империя като приказка. Едните носят паметта на страданието, другите — носталгията по екзотиката. Кое е истината?

А Френската революция? Благоговеем пред девиза ѝ: „Свобода, Равенство, Братство." Но колко пъти, изправени пред избор между свобода и сигурност, сме избирали свободата? А равенството? Живели сме в система, която го обеща — и го приложи като уравниловка, в която усилието и безразличието получаваха една и съща отплата. Хората изгубиха мотивация да се развиват и до днес страдаме от това. Колкото до братството — чел съм в една стара книга за двама братя, Каин и Авел. А по-новата литература ни подари и „Големия брат". Е? „Свобода, Равенство, Братство"? Кое е истината?

Дори борците за справедливи каузи не са пощадени от този въпрос — светът неведнъж е виждал как хора, повели битка срещу дадено зло, биват обвинени в същото. Понякога справедливо, понякога — не. Кое е истината?

Имам подобни дилеми и в личния си живот. През 2003 година имах концерт с мой любим оркестър — един от най-емоционалните и силни концерти в живота ми. Според мен. Трябваше да се връщам на сцената около петнадесет пъти след края. Малко по-късно в уважавана от мен медия излезе рецензия от ерудиран критик, която и до днес се дава за пример от хората, които предпочитат да не се бях раждал. Цитирам: „Той наистина изглеждаше като следващия несполучливо избран гастрольор, един пасажер, който се покланя, взима си хонорара и си заминава..." — и нататък в същия дух, с още по-майсторски формулировки. Човекът, написал тези думи, разбира от музика. Проблемът е, че според мен и аз разбирам от музика. Прекарал съм години в световната столица на музиката, учейки по осем до дванадесет часа на ден. И нищо да не съм научил? Публиката, която ме връщаше петнадесет пъти на сцената, и критикът, който ме отписа — присъствали са на един и същи концерт. Кое е истината?

Но нека се върна на по-общи теми. Например — любовта. Вероятно всеки е преживявал край на връзка. Колко пъти някой, чието сърце е било отхвърлено, е смятал, че това е справедливо? А какво е било мнението на другата страна? Е? Кое е истината?

По темата може да се дискутира с години, но ще дам още един пример — „Ад" на Дан Браун. Вероятно всеки, чел книгата, ще ми посочи „лошия" герой. Но какво ще кажете за мотивите му? И за следствията от победата на доброто над злото? Кое е истината?

Защо пиша всичко това? Днес има един модерен термин: „фалшиви новини". Самият факт, че той съществува, говори немалко за времето, в което живеем. Най-опасното, според мен, е, че живеем във време на глобален поток от информация — не задължително истина и още по-малко познание — когато е изключително лесно да бъдем манипулирани, дори несъзнателно. И благодарение на глобалните социални мрежи можем да бъдем обединени и насочени срещу когото и да било, преди въобще да сме се запитали кой ни обединява и защо. И накрая да се окаже, че сме били използвани. Отново ще дам примера с Френската революция, тръгнала да заменя монархията с република — а осъмнала с император, хвърлил във война цяла Европа. Когото ние днес ценим и учим в учебниците.

Целта на това писание не е да дава отговори. А да зададе въпрос:

Познавате ли Истината?

А ако вашата Истина не е истина за човека до вас — то Истина ли е тя тогава?

Моето предложение е да започнем наново да я търсим. Но не само „нашата" истина, а и истината на стоящия отсреща. Може би това ще усложни живота ни първоначално. Но ще събуди други сетива и в края на краищата общото ни съществуване може да се окаже много по-лесно. И дори — приятно.