Лук, хляб и скиорски очила

Днес установих, че фейсбук може да бъде и полезен. Споделих полусериозно, полу- на шега, че имам проблеми с рязането на лук и научих няколко интересни начина да си запазя сълзите за по-сериозни поводи.

Единият не ми се отдаде - онзи с парче хляб в устата, защото, за голямо съжаление, хлябът беше много вкусен и, докато нарежа лука, изядох половин хляб.

Другият ме изненада малко - пишат хората, да си сложа очила, тип “скиорски”.

Аз, честно казано, не съм скиор и нямам такива очила, но колкото и да е странно, вчера имах съприкосновение с такива, което им свали сериозно акциите в моите очи. Бях на зъболекар и в един момент ми сложиха подобни очила, с което, меко казано, ме изненадоха. Попитах доктора, каква е целта на упражнението, а той ми отговори - за да не ми пръска кръв в очите. Засмях се. Хубаво е да те лекува лекар с чувство за хумор, пък дори и да е малко черно. Е, оказа се, че зъболекарят бил без чувство за хумор... и сега имам още една причина по-малко, да искам да виждам скиорски очила.

Така че, ще замразявам лук като Хан Соло и ще хапвам непринудено и без да искам хляб. Последното го пиша така... някак... за оправдание.

ПП1: Манджата стана чудесна! Трябва по-често да отделям време за тази двойна терапия (готвенето на вкусотии и изяждането им).