Кой е добрият диригент

Обидно е, когато ти обясняват, че си добър диригент, защото успяваш да предвидиш и следваш отклоненията от музикалния текст на солистите.

Обидно е, когато ти обясняват, че си добър диригент, защото не пречиш на оркестъра да свири това, което си знае.

Добрият диригент е нормално да "пречи" на оркестъра, защото има идея за музиката която прави.

Добрият диригент няма нужда да следва произволията на солистите, защото те му вярват и го следват в неговата музикална мисъл.

Онова другото, което мнозина наричат "добър диригент", всъщност е най-обикновен добър човек, който желае хората да се чувстват добре на работното си място и няма нищо общо с дирижирането и правенето на музика...

Напоследък все повече се замислям за сложността на нашия свят. Гледам диригент-чудовище. Заслушвам се в музиката, която прави - прекрасна. Гледам друг - учтив, добър, мил, човечен. Заслушвам се - нищо.

Дори не знам къде е причината - в самия човек или в отношението на музикантите към него. Защото музиката, в края на краищата я създават хората с инструментите, диригентът е просто ватман.

И да не си мислите, че само в моята професия - е така?

Малък, но тежък пример - тези дни си тръгва един от най-невероятните президенти, които САЩ са имали в историята си. Човечен, коректен, мил... заслушайте се в която искате от речите му или го вижте на концертите, които правеше в Белия дом... Президент - мечта! След малко повече от седмица изтича вторият му мандат и той оставя Америка и света... много по-разделени и конфронтирани, отколкото ги завари. В него ли е проблемът? Или в хората около него? Не знам. Същата история като с диригентите...

Както казах по-горе - светът е много по-сложен, отколкото ни се иска. Прекалено много пластове в нас и около нас... Това не е свят за морални далтонисти, а за хора, виждащи всеки дребен нюанс в човешките отношения.

Има нещо забавно и в същото време абсурдно във факта, че трите вероятно най-популярни опери на всички времена - Травиата, Севилският бръснар и Кармен - са претърпели, всъщност, крах на своите премиери...

Иначе, уморен от пълен с емоции ден, разсъждавам за финансирането "на билет" в нашите "държавни" сценични изкуства, което изисква да се съобразяваме с вкуса на публиката. И си мисля: тя публиката гениите на Верди, Росини и Бизе не е разбрала и е освиркала, защо трябва нас занаятчиите да ни харесва?

Спирам дотук. Че подобни мисли не знам докъде ще ме отведат. Особено онези натрапчивите по въпроса, какво, всъщност, харесва нашият съвременник...