Междузвездни войни: две премиери

Преди година, през декември 2015, се случи едно от най-големите събития за мен лично — премиерата на Епизод 7. Ще призная, тогава имах билети за поредица от прожекции, на различни езици, според киното и държавата. След цяла вечност очакване, в и пред киното имаше сякаш хиляди хора, повечето с лазерни мечове, джедайски наметала, маски на Вейдър и Кайло Рен, дрехи с надписи Star Wars... аз не правех изключение... Невероятно усещане за фен като мен... И явно не само за мен — вълнението и напрежението бяха във въздуха, нямаше безизразни лица, нямаше спокойни хора! Всичките зали започнаха прожекция на Епизод 7 по едно и също време, точно в полунощ... Усещането бе, сякаш съм в друга вселена...

Цялата година преди това ме тормозеше решението на Джей Джей Абрамс да скъса със създадения в продължение на почти 40 години Star Wars канон, променяйки тотално историята, за която са писани толкова много книги, рисувани са комикси, създавани са игри и фен-филми. При Стар Трек той поне си създаде мотив — връщане във времето и корекция на специален момент в историята, с което се изменят всички предстоящи събития. В Star Wars нямаше такова „алиби“ — просто се промени всичко и си отиде една вселена, с която израснаха две поколения.

И въпреки това „Силата се пробужда“ ме спечели. Абрамс е създал един различен филм — едновременно по-близо до днешната аудитория, сравнено с оригиналните епизоди, но от друга страна — по-близо до епизоди 4-6, сравнено с 1-3. На мен лично ми харесва, че се е отказал от повечето дигитални ефекти, използвани през последните 20 години, и е използвал технология, близка до оригиналния филм. Имаше неща, които много ме впечатлиха, имаше и някои нелогични събития, имаше и нещо, което много ме натъжи, имаше и добра доза хумор. И основното — не ми достигна: филмът просто започна и свърши, а бил повече от два часа! Исках и продължавам да искам още! (Сега се чудя какво да правя с десетките книги, които се оказват неактуални.)

Година по-късно дойде и Rogue One. Ще пиша за неща от съдържанието на филма, така че който не го е гледал, а има такива намерения, по-добре да спре дотук.

Филмът много ми хареса. Беше различен, по-човешки по някакъв начин, с прекрасни препратки към двете трилогии.

Какво особено не ми хареса: музиката беше много хубава, макар и без запомнящи се теми — създаваше необходимата атмосфера и от нея човек можеше да предположи края. НО не може филм от вселената на Star Wars да започне без емблематичната тема на Джон Уилямс! Не може! И след като така или иначе го направиха, защо завършиха с темите на Уилямс? Очевидно номерът не е в правата. Второ — музиката на Star Wars е тематична! Не можеш да използваш мотива на Силата на място, където не се случва нищо, което дори индиректно да се свърже с нея!

Като говоря за Силата — в този филм няма джедаи. Не го казвам като минус, а като интересен факт. Показват се други страни от историята, които според мен я обогатяват.

Друго, което ме притесни: филмът е определено военен. Да, естествено, че го има и това в живота, дори в галактиката, която е много, много далече, но тази поредица е създадена като „космическа приказка“, а не като военна история. Преди години франчайзът Stargate мина в тази посока с последния сериал и това го уби. Няма и развита любовна история или дори романс (е, съвсем дребен намек към края, останал в своя зародиш поради развитието на сюжета). Черното и бялото се изместват в посока сиво. Интересен подход, придаващ реализъм на историята, но и изкарващ я окончателно от сферата на „приказката“.

Впечатлен съм от появата на Вейдър — може би защото ми е любим герой. Впечатлен съм от главната героиня, от начина, по който реагира — от една страна сякаш е оперирана от емоции, от друга страна — с очи, казващи толкова много... Роботът беше попадение отвсякъде! И поведението му, и репликите му, и препратките. Дигитално възстановените образи си личаха, за съжаление. Не, това не намали удоволствието от тяхната поява, но все пак...

Историята, макар всички да я знаем с едно изречение, не беше копирана — проблем, познат от Епизод 7. Беше нова, неочаквана и обогатяваща цялата Star Wars вселена, придаваща нов нюанс на оригиналния Епизод 4. Един особен, красив и тъжен момент ми напомни прекрасния филм от миналото — „Смъртоносно влияние“.

Добре де, признавам си — и този филм много ми хареса! Само не разбирам каква е тази тенденция в последните години да се правят мрачни и депресиращи филми. Но е факт, че рядко се случва продължение на една история да бъде в състояние да промени погледа към оригинала. Този филм успя.

May the Force be with you!