Лондон и Чърчил

Много е красив Лондон. Архитектура, зали, оркестри, театри, музеи, фабрики за музикални инструменти... невероятно е. Е, аз посещавам не чак толкова интересни места - администрациите и агенциите, все пак съм дошъл по работа, не за удоволствие. Но в свободното време разглеждам. Не мога да отида на опера, уви. Разпродадено е за много дни занапред. Най- ми е забавна тази поп-култура с мюзикълите - в центъра през улица имат музикален театър - с хор, оркестър и т.н. На някои улици са и по няколко. Но нямат места от днес за днес. Затова снощи късно реших да отида поне на кино (киноман съм). В третото кино успях да си взема един от последните свободни билети. За малко да не успея - много хора след мен на опашката нямаха моя късмет. Впрочем, много е показателен и езикът им - имат начин на изразяване, който е изкуство сам по себе си.

Това, което не ми харесва е, че ни мислят за периферия. Вчера си говорих с един от агентите на артистите, които искам да каня в Софийската филхармония. Исках да разбера защо много от тях заобикалят България. Не ми отговори. Беше усмихнат и деликатен. Но след официалните разговори, докато си пиехме кафето, ни в клин, ни в ръкав, ми разказа една тяхна история от времето на войната.

“По време на Втората световна война английският министър на отбраната се обърнал към министър-председателя Чърчил с молба да бъде увеличен военният бюджет с цел повишаване на защитата. „Откъде да взема парите?” – попитал Чърчил. „От културата и от социалните разходи” – предложил министърът на отбраната. „Ами тогава вие какво искате да защитавате?!” – попитал Чърчил.”

Аз не му казах, че знам историята. Разбира се, че я знам, дори сам съм я цитирал преди години! Все пак не сме периферия! Нали?

ПП: Единият от агентите ми даде покана за утре вечер за концерт на симфоничния оркестър на ВВС в Барбикан център, за да видя диригент, който ни предлагат. Много съм щастлив!