Битката между страха и надеждата

В цялата човешка история битката е била между две сили.

Не са „доброто" и „злото", те са често въпрос на гледна точка.

Не са бедни и богати. Субективно е и винаги спрямо някаква моментна база за сравнение.

Не са любов и омраза. Несподелената любов може да се превърне в омраза, а съм срещал и обратното.

Не е битката и между силни и слаби. В много култури, доскоро и в нашата беше така, а и още е на хартия, силните помагат на слабите.

Не е и битка между расите. Расизмът се учи в средата, в която живеем. Малките деца не се интересуват от цвета на кожата на приятелчето си.

Не е и между обществото и отделния човек. Силното общество е изградено от силни хора, които са осъзнали, че са силни поотделно и още по-силни заедно.

Битката в човешката история винаги е била между страха и надеждата. Ако не знаете как да определите злото и доброто, защото те се менят, можете да се ръководите от тези два критерия — страх и надежда. Надеждата винаги е тласкала хората напред. Страхът винаги ги е пречупвал. Затова съществува и думата смелост. Смелост не означава да не те е страх. Означава да победиш страха. И съвсем не случайно съществува изразът „надеждата умира последна". Защото когато и последният лъч надежда изгасне, вече и оцеляването ни няма да има смисъл, понеже съществуването ни ще е обезсмислено. И най-голямата сила, която винаги се е противопоставяла надеждата е страхът. И обратно. Във всеки един от нас се борят тези две сили. И тук важи историята за двата вълка...

В моя живот, винаги съм оценявал хората според това, дали ми дават надежда, или ме карат да се страхувам. Без значение каква е привидната им кауза, в моето съзнание аз ги сортирам според тези два критерия. Защото страхът може да обезсили и най-силния човек, докато надеждата може да ни накара да постигнем на пръв поглед невъзможни неща.

.

За щастие, не знаете защо пиша това. Но се замислете.