За Емил Чакъров

Днес си спомняме за Емил Чакъров. За мен той не беше просто голям диригент. Беше човекът, който ни караше да вярваме, че и от България може да се стигне до най-големите световни сцени, без да правиш компромис с изкуството.

Като ученик в Пловдив неведнъж тайно се качвах на влака за София, само за да слушам неговите концерти. Връщах се късно през нощта, уморен, но изпълнен с усещането, че съм видял и чул нещо изключително. Именно тези срещи с неговото изкуство окончателно затвърдиха и без това силното ми желание да стана диригент.

По-късно съдбата ми поднесе и една особена чест – да бъда удостоен с наградата, която носи неговото име. Това е отличие, което винаги ще има специално място в сърцето ми, защото е на името на човек, оставил след себе си не само впечатляваща кариера, но и вдъхновение за поколения български музиканти.

Някои артисти оставят записи. Други – спомени. Най-големите оставят посока. За мен Емил Чакъров беше именно такъв.