За Медиите

В последните години хората започнаха да имат проблем с политиците. Мнозина се радикализираха, други престанаха въобще да се интересуват. Аз нямам такъв проблем — знам, че ако даден политик не ми харесва, мога да съдействам за смяната му след около четири години. По законен и мирен начин, наречен избори.

Имам, обаче, една друга тревога. И бързам да кажа: тя не е „срещу медиите". Тя е за медиите — и засяга всички ни, включително самите журналисти.

Ето откъде тръгна размисълът. В един момент се усетих, че когато наистина се интересувам от нещо, чета по темата в български, австрийски, немски, английски, американски и руски източници. Не преувеличавам. И то не защото не вярвам на никого, а защото само така успявам да сглобя картината — всеки източник ми дава по едно парче, оцветено по своему. Ирак, Либия, Сирия, Украйна — всяка голяма тема стига до нас пречупена през нечия гледна точка. И понякога се хващам, че се ядосвам на коментарите на хора около мен, преди да се сетя, че те просто са чели друг източник. Не са по-глупави от мен. Информирани са различно.

Каква би следвало да е ролята на медиите? Да ни дадат фактите, върху които да изградим собствено мнение. И нека веднага кажа: има журналисти, които правят точно това — срещал съм ги, чел съм ги, дължа им част от онова, което знам за света. Тяхната работа е трудна, зле платена и все по-рискова, и те заслужават не критика, а защита. Проблемът не е в професията. Проблемът е в една икономика, която възнаграждава скоростта пред точността и скандала пред същността. Когато оцеляването на една медия зависи от кликове, фактът губи от сензацията още на старта — и това не е вина на репортера, който също изплаща кредит като всички нас. Затова, когато искаме по-добри медии, нека първо се запитаме: а плащаме ли за качествена журналистика, или искаме тя да е безплатна и после се сърдим на резултата? Медиите са и наше огледало. Аудиторията също носи отговорност за това какво се търси и какво се чете.

Иска ми се да мога да отворя вестник и да видя в него ясно разделение: ето фактите, ето мненията. Нека има мнения — те са винаги интересни! Но обявени като мнения, а не поднесени като истини. И когато има гледна точка на едната страна, да чуя и другата. Пък аз сам да си направя изводите. Това не е претенция срещу журналистите — това е претенция за журналистика. Истинската журналистика прави точно това и точно затова е незаменима. Общество без силни, независими и икономически стабилни медии е общество на тъмно. Аз не искам по-малко журналистика. Искам повече — от онази, истинската.

А сега за болката, която ме накара да пиша — културата. Разсъждавайки по темата, открих отговор на един въпрос, който отдавна ме тормозеше: защо изкуствата постепенно изчезват от потребностите на обществото. Един от отговорите е бил непрекъснато пред мен: културата почти отсъства от новините. За медиите у нас не представлява събитие, че концертмайстори на някои от най-големите оркестри в света са българи, че възродената филхармония „Пионер" заедно с Любомир Денев-младши и Светлин Русев покори сърцата на хората в Берлин, че Виктория Василенко спечели първа награда на един от най-престижните конкурси в света, че „Космически гласове" с Ваня Монева закриха Олимпиадата в Рио. Научаваме тези неща от социалните мрежи, не от новините в осем.

Стандартният отговор е: „Това не е интересно на широката публика." Но никой не изговаря другата половина: тези новини не са интересни на публиката, защото ги няма в медиите. Интересът се възпитава — ние в културните институции го знаем по-добре от всеки, защото това ни е работата. И тук ще си посипя главата с пепел: ние също носим вина. Културните институции твърде често се интересуват от собственото си оцеляване, вместо да излизат при хората и да им дават поводи да пишат за нас. Не може да искаш да те отразяват, ако не създаваш събития, достойни за отразяване, и не може да се сърдиш на журналиста, ако никога не си му подал ръка.

Затова завършвам не с диагноза, а с предложение за съюз. Журналистите и хората на изкуството сме в една и съща лодка — и едните, и другите работим с истината и красотата в общество, което често предпочита бързото и лесното. И едните, и другите оцеляваме трудно. Представете си какво може да се случи, ако си помагаме: медиите да дадат на културата видимост, културата да даде на медиите съдържание със стойност. Аз от своя страна поемам ангажимент, който зависи от мен: вратите на институцията, която ръководя, са отворени за всеки журналист, по всяко време, по всяка тема. Защото силните медии и силната култура са двата бели дроба на едно свободно общество. С единия се диша трудно.