Десет книги и една, която ме потресе

Това са 10-те книги (е.. да не издребняваме), които винаги чета с удоволствие - описани са по-долу в произволен ред. За съжаление, интересните книги са много повече от 10, като се започне от Първата (Библията), се мине през поезията (въобще не ги броя за книги, иначе веднага слагам Ботев и Лермонтов) и се стигне до съвременната българска художествена литература (препоръчвам книгата на Лея Коен "Преследвачът на звуци"). И така:

Дейвид Едингс - циклите "Белгариада"
Дан Симънс - Хиперион & Ендимион
Богомил Райнов - книгите за Емил Боев
Робърт Дохърти - цикъл "Зона 51"
Керстин Гир - цикъл "Скъпоценни камъни"
Джеймс Ролинс - цикъл "Сигма Форс"
Айзък Азимов - циклите за Трантор & Фондацията
Роджър Зелазни - "Хрониките на Амбър"
Тери Брукс - цикли "Шанара"
Фани Попова Мутафова - цикълът Асеновци

Към тези книги трябва да добавя (и то на първо място), като безкрайно впечатлила ме и "Под Игото" на Вазов, но няма да го направя, защото не я харесвам - тази книга е ужасна с въздействието си, сънувам я в кошмарите си, тя ме разболява - съвсем физически. Това е книга, чието въздействие върху мен мразя, но която е оказала огромно влияние върху мен и моето отношение към живота.

Преди много време, в детските си години, много харесвах осемте романа на Богомил Райнов за Емил Боев. После дойде Промяната. Започнах да чета различни други неща, промени се времето, мисленето.... всичко.

Преди около месец намерих в Читанката същите тези книги в електронен вариант, докато търсих други автори. Заради старите спомени си ги свалих и без да разбера как точно стана, отново ги прочетох. След всички тези тонове книги, които съм изчел през последните 25 години, с цялата тази информация, с познанието за истината и съдбата на "онзи" строй, който се описва в книгите, няма как да бъда впечатлен. Да, ама не! Книгите продължават да са страхотни, независимо от "различната" политическа гледна точка, което означава само едно - че Богомил Райнов е голям писател!

Всъщност, пиша всичко това, защото за мое изумление, се оказа, че книгите са девет. Имало още една - последна, описваща събитията след Промяната. Тя ме потресе. Наистина. И сега, от няколко дни си седя и ми е гадно... заради едната книга. Ще каже някой - роман, художествена измислица... Но аз бях там и всичко беше (или изглеждаше) точно такова. В странно време живеем. Да се чудиш - кое е истина и кое - Истината... И как една книга от безвъзвратното минало успя да ме потресе толкова много, че да се замисля над теми, които така да ми развалят съня.

Не знам какъв човек е бил Богомил Райнов. И не ме интересува. Но за мен той е голям!