За глупостта на хората

Безумен ден (той още от снощи започна, де)!

При последното ми немско пътуване се изнервих, че част от контактите ми са в компютъра, друга част – в телефона – и в крайна сметка, каквото и да търся, никога не е там, където ми трябва! Затова реших, преди да тръгна за Италия, да се подсигуря и да събера всичко на едно място...

Това, което може да си причини човек, който смята, че разбира от нещо, никой не може да му го причини.

В недодялан опит да използвам нетествана програмка за да изтрия по-бързо дублираните контакти едновременно от телефона, iCloud и Google, успях да разбера (отново) на свой гръб, че човек не трябва да бърза, когато нещо не е изпробвано и проиграно поне веднъж по бавния и надлежен начин (едно по едно, със съответните бекъпи преди това и т.н.).

Пояснявам: контактите ми достигнаха 14.000 и поне 2.000 от тях са/бяха дублажи, резултат от едновременното ползване на apple и google.

Не, че не не съм го знаел, но човек винаги смята, че големите проблеми се случват на другите, а не на него. А и само преди две години пак бях съсипал листата си с контактите, бързайки със синхронизирането и с помощта на дружелюбен вирус. Няма как да се случи отново, нали? Теорията на вероятностите го отрича.

Е, случи се!

И така, от малко над 14.000 контакта рязко останах с 700. Естествено, повечето от нужните/спешните напуснаха тихо този свят.

В един момент, когато истеричният пристъп утихна, се сетих, че имам някакъв стар компютърен бекъп, от времето преди да започна да се правя на модерен и да ползвам облаците. И започна една игра, в опит да прехвърля стария бекъп, като в същото време опитвам да запазя и тези последни мохикани от споминалия се лист с контакти, защото нямах никакво понятие кои от тях ги има и кои-не в стария файл.

Търсейки него, обаче, попаднах на някакъв абсурден формат бекъп с контакти, доста голям по размер (7 mb си е страшно много за такива неща). И детското любопитство в мен се събуди...

Накратко: след няколкочасово блъскане, успях да сваля и двата бекъпа в телефона и отваряйки да видя резултата, след първоначалния ступор, изпаднах в някаква неадекватна еуфория.

Да, доста от контактите от последните две години и някои от преди това ги загубих, но съм сигурен, че тези, на които им трябвам, ще ме открият по един или друг начин.

ОБАЧЕ, разархивирах и вече са ми в листата с контактите, телефони и адреси, които смятах от години за безвъзвратно загубени, от 90-те и от началото на хилядолетието, когато много (наистина много) пътувах и се срещах с хиляди интересни хора!

Сега седя от часове, разглеждам и в мен се събуждат стотици невероятни спомени, някои от които бяха съвсем потънали в небитието. И си мисля, какъв живот имам, какви места съм посещавал, какви гении съм срещал, с колко много забавни хора съм общувал...

Не си заменям живота за друг, на мен ми се е паднал най-страхотният! Да, почти нищо не се разви, както си го представях, но се случи много по-интересно от това, което щеше да бъде, ако вървях по предварително избрания от мен път.

Е, на това май му се казва, да намериш чудесното в проблемното...

Има и още една закачка - някои от тези контакти изглеждат актуални и могат да имат отражение и върху работата ни със Софийската филхармония...

Ми... щастлив :)