Конфликтът на интереси в културата

Замислих се за понятието "конфликт на интереси" в културата. Помня преди години, когато директори трябваше да се развеждат или да уволняват половинките си, когато влезе новия закон. А поводът сега е много добрата идея в предложените поправки на наредбата за избор на директори на културни институции у нас.

И сега разсъждавам - ако член на комисията (външен на министерството творчески експерт) е работил или е предвидено да работи, според нечия концепция, със съответната институция, то той е в конфликт на интереси. Но ако в нечия концепция този член на комисията не е предвиден, то той пак е в конфликт на интереси, защото може да не гласува за съответния кандидат, именно понеже не е предвиден да работи със съответната културна институция. И после се сещам за най-големия конфликт на интереси в западните големи културни институции, които сами си избират я директор, я диригент. Ако е работил с тях и го харесват - те гласуват за него. Ако не го харесват от съвместната им история, въобще не разсъждават по темата. Къде тук е обективността? Къде въобще е обективността в изкуството, по дяволите!

Та обратно на въпроса - идеята на министерството на културата е очевидно, самото министерство да няма преобладаващ глас в избора (сведен е до 1 глас), а изборът да е основно на външни експерти, които не са в конфликт на интереси спрямо институцията и кандидатите. Моето мнение няма да го кажа, понеже съм подчинен на министерството на културата. Но си мисля, защо, след като министерството не желае да носи отговорност, не даде възможността за избор на самите институции? Ок, може би на мен точно тази идея не знам дали ми харесва, но не е ли най-справедлива? Отговорността за избора трябва да се носи или от тези които дават парите, или от онези, които ще трябва да работят със съответния бъдещ ръководител. А не от "независими" експерти (кавичките са за да се забележи смисъла на понятието - нямащи отношение към институцията, а не за сарказъм).