Стратегическа рамка за българската култура

След няколко дни приключва един период в живота ми, който изначално нямаше място в него.

През последните три години бях четири пъти служебно в Министерството на културата.

Защо? Защото исках да разбера на какво се дължат проблемите в сектора ни и има ли път напред.

Позицията, която няколкократно заемах за по 2–3 месеца, ми даде възможност да събера нужната ми информация, да се опитам да я обобщя и да потърся различни решения.

Имах малък, но добър отбор, който ми помогна много в търсенията — независимо дали винаги разбираха за каква идея точно работим. През 2024 разклоних вниманието си в различни посоки, търсейки варианти при различни политически и икономически ситуации. Този път използвах времето, през което не бяхме заети да гасим пожари, за да се концентрирам в един от възможните пътища — онзи, който според мен е най-удачен за България, предвид изминатото през последните двайсет години.

Информацията, която успях да събера, и идеите, които маркирахме, са малко над 2000 страници. Избирайки най-щадящата от човешка гледна точка посока, синтезирах всичко с помощта на съвременните средства в няколкостотин страници начална чернова на Стратегия за развитието на българската култура. Наричам я „на развитието“, защото като такава е описана в закона, а и звучи по-добре. А и защото, въпреки умората в сектора, вярвам, че именно за развитие става дума.

През последните два месеца се постарах да чуя и мнението на много хора в сектора — за наличните проблеми и за тяхната визия за бъдещето. Имаше и такива, които не желаеха нищо да се променя. Отне ми време да разбера, че зад това често стоят умора и недоверие, трупани с години — и че и в тяхната предпазливост има истина, която си струва да бъде чута.

Този път ви оставям една възможна визия за бъдещето. За да дискутирате върху нея, ако решите. Да я променяте според компромисите, които постигнете заедно, в дебати помежду си. И — при добра воля от всички страни — да предложите онова, до което стигнете накрая, за приемане, а което е и по-важното: за осъществяване.

Знам, че написаното ще се стори на някои прекалено! Но съм се старал да обхвана колкото може по-голяма част от сектора, защото не смятам, че имам право да избирам. Вие обаче можете да прецените каква част от това бихте желали (ако въобще) да преведете в реалност. Въпрос на смелост. И на мечти.

Основният извод, до който достигнах през тези три години — бъдеще има! Само трябва да сме ясни в преценката и смели в мечтите. А повярвайте ми, знам разликата между илюзия и мечта. Мечтите са осъществими.

Благодаря на всички, с които мислехме в една посока! Благодаря и на другите — те не ме оставиха да забравя, че човек трябва винаги да се бори за това, в което вярва.

И така, сега мога с чиста съвест да се отдам отново на музиката.

Ще ви очаквам в зала „България“, където едни от най-талантливите хора на България — истински посланици на българската култура — работят за това светът да ни вижда по начин, от който да не се срамуваме.