За вечерта с Кирил Петренко и филхармонията

Има вечери, в които човек си припомня защо е избрал да посвети живота си на музиката.

Тази вечер беше една от тях.

Щастлив съм, че имах възможността да чуя Софийската филхармония под палката на Кирил Петренко — човек, с когото ни свързва много. Неговото присъствие на пулта е от онези редки срещи, при които музиката не просто звучи, а започва да диша с друга концентрация, с друга вътрешна енергия.

За мен това беше и личен, и професионален празник. Личен — защото е щастие да познаваш човек, извървял такъв път, без да загуби тази крайна взискателност към смисъла на всяка нота. Професионален — защото чух нашия оркестър в среща с един от големите диригенти на нашето време.

Горд съм, че работя в Софийската филхармония.

Горд съм не само заради този концерт, а заради пътя, по който вървим. Защото подобни вечери не са случайност. Те са знак, че една институция има смисъл, когато може да бъде място за истински срещи — между големи артисти, силен оркестър и публика, която знае защо е дошла.

Благодаря на Кирил. Благодаря на Софийската филхармония. Благодаря на всички, които бяха част от тази вечер.

Такива моменти остават.