За Моцарт в Залцбург

Вчерашният концерт на Софийската филхармония в Моцартеума в Залцбург беше от онези моменти, в които ясно се усеща смисълът на дългата, търпелива и често невидима работа.

Да свириш Моцарт в неговия роден град е особено предизвикателство. Там всяка фраза носи памет, традиция и критерий. Софийската филхармония застана на тази сцена с концентрация, достойнство и ниво, което отговаря на значението на мястото.

Разбира се, че съм щастлив и от реакцията на публиката. Не защото аплодисментите са самоцел, а защото те са най-прекият знак, че музиката е изпълнила своята роля и е достигнала до хората за които е предназначена.

Концертите в зали като Моцартеума не са просто отделни събития в календара. Те са част от пътя, по който един оркестър изгражда своето международно присъствие — не с декларации, а с качество, постоянство и срещи с публика, която има високи очаквания.

Благодаря на музикантите от Софийската филхармония за усилието, отговорността и вярата, с които защитиха името на нашия оркестър и на българската музикална култура.

А сега продължаваме напред, към концерта с Иво Погорелич в четвъртък в зала “България”!

Mozarteum Grosser Saal