Киното, екшънът и духовността ни

Много обичам да ходя на кино. За мен това е специално преживяване, не е просто гледането на филма. Важно ми е усещането по пътя към киното с всичките очаквания за предстоящия филм, обичам да съм в киното по-рано, да разгледам плакатите на филмите, да си взема пуканки или начос с кола и да съм в залата навреме, за да изгледам всичките реклами за предстоящи филми. След филма не обичам да си тръгвам веднага. А ако има и с кого да дискутирам видяното, още по-добре.

С други думи - типичният представител на облъчената в съвремието ни аудитория на Холивуд. А, да. Харесвам холивудските филми. Защото се впечатлявам от ефектите. Което не означава, че не ми е важно съдържанието, просто съм дете на нашето време. И точно тук започват проблемите ми през последните години - в самото действие на филмите. В смисъл, то действието е повече от достатъчно, убеден съм, че всички са забелязали колко много неща (не визирам само "екшън") се случват в днешните филми, сравнено примерно с филмите от преди 50 години. И това е чудесно, времето ни е такова, изпълнено с движение. И в живота, и във филмите. Но това, което все повече ми липсва, дори в най-любимите ми филми е времето на осмисляне от страна на героите на случващотото се около тях. Възприемането на околната действителност, ако щете дори вътрешната борба с нея. Липсва. Нещата се случват механично, защото трябва да се случат. Но не се достига до тях. Липсва прехода в съзнанието на човека на екрана. Като лош монтаж.

Един от най-фрапиращите примери си остава за мен трансформацията на Анакин Скайуокър в Дарт Вейдър в любимата ми вселена на Междузвездни войни. В единия момент младият човек, приема да служи на "злодея", за да намери начин да спаси жена си. В следващия момент вече убива беззащитни деца, говори с патос за завладяване на галактиката под негово управление и дори души същата тази жена, заради която е сменил страната за която се бори. Подчертавам, харесвам много Епизод 3, но как така най-голямата и драматична промяна в сагата, която в шест епизода в продължение на 30 години развива историята именно на този най-запомнящ се характер, познат дори на негледалите Междузвездни войни, се извършва за няколко секунди, сякаш някой е натиснал копчето и добрият герой става лош?!

Това не е единственият пример, много са. Филмите стават все по-красиви от визуална гледна точка, действието става все повече екшън-ориентирано (точно това не знам дали е хубаво), а мозъчната и сърдечната дейност на героите сякаш е спряла и биват управлявани според настроенията на случайно докопало дистанционното дете.

Мисля си... киното е изкуство. Дори холивудските филми. А изкуството отразява живота и потребностите на съответното време. Дали и ние не сме станали такива? Действащи и реагирайки в щампи, без да осмисляме и изживяваме живота около нас? Бързо и непрекъснато движение в реалния живот, без осъзнаване на процесите, прикриващо трагедията от липсата на "движение" и процеси в сърцата и умовете ни? Бездушни потребители... Някой беше казал, че голямата драма в днешния свят е несъответствието между технологичното и духовното развитие на човека. Дали не е точно това причината за агресията и нихилизма наоколо? Дали не сме станали като собствените си смартфони?