Признание: аз съм труден човек
Извънредното положение навлезе от март в април, ще отиде и в май, за нататък предпочитам да не мисля.
Заедно с извънредното положение се развива и бъдещият бизнес на психиатрите. Но докато дойде време свободно да ходим по улиците и да търсим табелка с надпис "психиатър", ролята на тези добри хора, съвсем безплатно, се поема от Фейсбук.
И така.
Днес ще ви разкажа нещо за себе си. Не за моята история, а за моя характер.
Аз съм труден човек.
Много хора, които работят или са работили с мен, го знаят. Други, бъркайки тениските ми и усмивката ми с джунглата в главата ми, смятат, че съм лесен.
За тях искам да кажа следното. Извън събитията, в които участвам професионално, аз наистина приемам живота неформално. И усмивката ми, когато я има, е резултат на мои мисли и чувства, които не винаги са директно свързани със заобикалящата ме среда.
Това обърква хората понякога и им създава погрешна представа за хода на моите мисли.
Та затова:
Подобно на повечето от вас, аз също имам мнение по почти всички въпроси от заобикалящия ме свят. Понякога мнението ми е обосновано с наученото от учебниците и книгите през годините, друг път е резултат на личния ми житейски опит, а понякога просто го формирам несъзнателно от популярни четива и разговори с хора около мен.
Понеже осъзнавам, че повечето от тези "съставители" на мнение са доста субективни, аз почти никога не се впускам в дискусии, в които да обяснявам колко съм прав и колко другият е крив. Дори когато съм сигурен в правотата си, ме интересува и насрещната позиция и причините за нея. Затова, когато се случи да има сблъсък на позиции между теза, която аз защитавам и друга такава (просто различна, или дори противоположна), аз реагирам без излишни истерии и се старая, когато е възможно, да търся компромис за засегнатите страни. Това не ми е природно дадено, учил съм се на него и понякога ми е трудно.
Има, обаче, едно голямо изключение!!!
Когато хвана някого в публична и осъзната лъжа, чиято цел не е собственото му оцеляване, аз изпадам в бяс, който ме прави исключително труден за понасяне от околните. В тези случаи моята зодия взима превес над обучението ми и реакциите ми са толкова крайни, колкото не мога да опиша.
Хората, които работят отблизо с мен, са били понякога изненадани, че в едни ситуации съм си налагал спокойни реакции и не съм бил краен в изказа и поведението, а в други, наглед по-маловажни, съм им създавал емоции за дълго време напред.
Причината е горенаписаното. Аз нямам проблем с различното мнение. Нямам проблем с това, хората да не ме харесват или да не харесват това, което правя. Имам проблем с измамата, особено, когато тя не е с цел оцеляване на човека, който си е позволил да се възползва от доверието на околните.
Това е.
Написаното не е художествен разказ.