2 юни

2 юни.

Един от най-тъжните дни в българския календар.

Денят, в който свеждаме глава не просто пред смъртта на Ботев и на онези, които са били с него, а пред страшната самота на техния избор.

Те не са имали лесен противник. Застанали са срещу невъзможното. Срещу империя, но и срещу безразличието. Срещу страха, но и срещу дребните сметки на своето време. И са го направили с онази чистота, която историята рядко прощава на живите, но винаги помни след смъртта им.

Почитаме смелостта им. Но нека помним и колко самотна е била тя. Мнозина тогава не са тръгнали след тях. Лесно е днес, от безопасната дистанция на времето, да съдим — страхът е човешко нещо и никой от нас не знае как би постъпил на тяхно място. Но точно на този фон изборът на Ботев и четниците му се вижда в истинския му ръст: тръгнали са, знаейки, че може да останат сами.

Ботев и неговите четници са част от най-болезнената и най-висока памет на България. Днес скланяме глава пред силата им — не просто да се изправят срещу противника, а да го направят и заради онези, които не са намерили сили да ги последват.

На днешния ден се прекланяме пред Ботев и пред всички онези самотни фигури, които въпреки всичко са избрали правилната страна на историята.

Днес можем да си позволим да бъдем горди, защото тях ги е имало.

Поклон.