Какво е Европа за нейните народи

Още си спомням времето преди 2007 година, когато всички в България мечтаеха да влезем в Европа. Аз се опитвах да обяснявам, че ние СМЕ в Европа. Проблемът е географски решен още с основаването на нашата държава преди повече от 1300 години.

После дойде 2007 и ЕС прие България за свой член. Хората бяха щастливи. Щастлив бях и аз.

Днес Европа преживява тежки времена на различни кризи и в различни нейни краища хората започват да изпитват съмнения.

Аз не се съмнявам. Но смятам, че трябва да си отговорим на въпроса „Какво е Европа за европейските народи?“.

Европа не се изчерпва с институциите в Брюксел. Не се изчерпва и с „европейските проекти“.

Европа е история — политическа, религиозна, културна и социална.

Европа е начин на мислене на отделния човек и на цялото общество.

Често хора, които изпитват съмнения в идеята „Европа“, не осъзнават, че начинът, по който мислят, свободата на мисълта им, водеща до тези съмнения, е резултат от същата тази Европа.

Прекрасно е, че Европа върви към обща и стабилна икономика. Прекрасно е, че изгради обща финансова система. Истинско чудо е, че успя да премахне вътрешните си граници. Но всички тези постижения стъпват върху нещо много по-дълбоко и без него не биха били възможни.

Европа са нейните народи, всеки със своята собствена култура и традиции. Забележете, че всъщност във всички основополагащи документи на Европейския съюз се говори за нуждата от културно разнообразие. Например в Хартата на основните права на ЕС чл. 22 съдържа следния текст: Съюзът зачита културното, религиозното и езиковото многообразие.

С извинение към онези, които са на различно мнение, Европа е в огромна степен и християнството, което е неделима част от нейната история и настояще. Защото именно християнството, с всички свои минуси и плюсове, е причината днес хората, живеещи на този континент, да сме това, което сме.

Европа е начинът на мислене на съвременния човек, достигнат чрез общата вяра, чрез Ренесанса, но и чрез страданията на войните, които, ако имаме късмет, са ни научили на нещо... Не е случайност, че точно след най-тежката война на съвременното човечество се развива идеята за Европейския съюз.

През 2016 г. Великобритания шокира всички ни със своя избор за Brexit. Но не се подвеждайте — Великобритания може и да избере друг път извън съюза, но не може да напусне Европа. Тя е част от политическата история на Европа, участвала е през вековете във формирането на днешната европейска култура. Великобритания ще бъде Европа и след Brexit, както беше Европа и България преди 2007.

Трябва да сме наясно, че никое общество, включително европейското, не може да си позволи да спре своето развитие. Времето не спира своя ход и който реши да спре, всъщност върви в обратната посока. Това, което се опитвам да кажа, е, че никой не може да стои на едно място. Движението е в две посоки — напред и назад. Напред е бъдещето, назад — нищото. Движението напред за днешното общество обаче може да съществува само в първо лице, множествено число. Останалото е ентропия.

И обратно към Европа. Тя е сбор на нейните народи, с тяхната богата история, с традициите им и с културата, която прави от териториите нации. Brexit е политическо решение, което не може да отмени въздействието на Великобритания върху европейската история, не може да изтрие ролята на Чърчил за резултата от Втората световна война, не може да премахне от творчеството на Хайдн неговите Лондонски симфонии, нито да изтрие Военния реквием на Бритън. Аз ще продължавам на Благовещение да слушам прекрасния Магнификат на Джон Рутер и за мен „Въоръженият човек“ на Карл Дженкинс ще си остане едно от най-яростните човешки послания срещу войните по света!

Затова обичам и марша на Елгар „Страна на надеждата и славата“. Името му говори много — славата е резултат от действия, които са вече в миналото, но надеждата е онова, което винаги ще ни води към бъдещето.

Надеждата е и една трета от моето коледно пожелание за всички тази година. Другите две са ясни — вяра и любов! Защото с мъдро пазени и обгрижвани Вяра, Надежда и Любов можем да постигнем всичко. Особено важно е това за музикантите. Защото музика се прави само с любов. А без вяра нищо на този свят не се получава. Къде ли остана надеждата? Надеждата са онези, които ще дойдат след нас и ще продължат нашето дело.

Весели празници!