Партиите като футболни отбори

Знам, че няма да сте съгласни с мен, но какво да се прави, това е част от демокрацията — да трябва да търпиш мнение, което не ти харесва.

Най-близките ми приятели знаят кой е моят любим футболен отбор (вероятно по наследство). Не парадирам. Но и да го пишех всеки ден, какво значение има това за другите? Просто си е „моят" отбор.

Дори и не толкова близките ми приятели знаят кой е моят любим филм. Парадирам колкото си искам с това, но и да го криех, какво значение има?

Не мразя хората, които имат друг любим отбор, не мразя хората (понякога дори ми се налага да работя с тях), които не харесват моя любим филм.

Ако искате ми вярвайте, но същото е и с политическите партии. Признавам, нямам „любима" партия. По много причини. А и разликите между идеологиите на отделните партии днес ми се струват по-малки, отколкото имената им подсказват. Може и да греша — сигурно има хора, които виждат в своята партия ясна кауза, и ги разбирам. Но затова и не съм срещу една или друга партия. Затова не мразя хората, които подкрепят една или друга партия. Защото за мен това е същото като любим художник, или композитор, или писател.

Единственото важно е, политиците от която и да било партия да имат свое лице, визия, желание за развитие на страната в една или друга посока. Тогава си избирам кой политик ми харесва и кой — не. Но пак това не е повод за мен да мразя онзи, когото не харесвам или неговите привърженици.

Поради тази причина не разбирам призиви като „никога БСП", „долу ГЕРБ", „не на Да България" и т.н. Имената на партиите са като имената на отборите, но играчите на терена (в случая — политиците) са тези, които правят мача. И ако съм недоволен от даден политик, съм недоволен от него и от онези, които го подкрепят в политиката му. Не съм недоволен от името на партията му. Защото с времето прогледнах, че качествените хора не се делят на леви и десни, те са си просто свестни хора.

Затова се възхищавам силно, когато някой заяви че е против политик Х, поради някакви изброени причини. Дори ако не съм съгласен понякога, разбирам мотивите. А когато съм съгласен, съм и по всякакъв начин съпричастен.

Но пак затова ми е и винаги трудно, когато се съди за голяма група (често непознати) хора, само защото те били от партия Х.

Е, и? Аз съм луд по Малер. Повечето от вас ще издържат да слушат не повече от 10 минути музиката му. Аз ли съм лош? Или тези, които не го разбират? Или просто имаме различен вкус?

Девизът на Европа гласи на български приблизително: Единни в разнообразието.

Не знам кое в случая е по-важно:

„Единни" или „разнообразие". Но както се оказва, хората по света са разбрали, че двете думи не се самоизключват.