Спомен за Паул Бадура-Скода

Винаги е бил един от най-любимите ми пианисти и въобще – музиканти. Вкъщи имам различни негови записи, някои купени преди тридесет години... интерпретациите му на Моцарт са учебник.

Преди около година и половина във Виена бяхме поканени да изкараме рождения ми ден в близко приятелско семейство. Естествено, попитаха ме какъв подарък искам за личния ми празник. Отговорът ми беше – не искам да е материален подарък, те се чупят или губят във времето, искам да е преживяване, което да запомня. Разбира се, имах предвид, че се надявам да прекараме заедно една приятна вечер. Приятелите ми, обаче, бяха решили да разберат думите ми по друг начин.

Още го помня съвсем ярко, седяхме на масата около вкусната вечеря – от едната страна Ангелина, Анастасия и аз, а от другата страна – домакините. И в един момент – точно в 20.00 часа, на вратата се позвъни. Минута по-късно в салона влезе Паул Бадура Скода с думите, които съобщи почти през смях на ошашавения Найден, че е неговият подарък за рождения му ден... Беше една невероятна вечер, която и да искам, не бих могъл да забравя, изпълнена с много смях и от забавни – по-забавни истории. В един момент, разказвайки поредната удивителна случка от живота си, Паул Бадура Скода се замисли за момент и каза – „Мисля, обаче, че ти не си бил роден по това време...“, след кратка справка за годините, трябваше да му призная, че по времето на разказваната история и баща ми не е бил роден.

Вечерта продължи до късно. В един момент, някъде след тортата, събрах смелост и го попитах, дали не би желал да дебютира в София. Той първоначално изглеждаше скептичен, при което му обявих, че следващият сезон е 90-ти юбилеен за Софийската филхармония и след като е бил подарък за мой рожден ден, защо да не бъде подарък и за рождения ден на нашата филхармония. Той се разсмя – „90 години? Значи съм ви батко!“. Малко по-късно се съгласи да дойде и с типичното си фино чувство за хумор каза – „но ако ще го правим, нека да побързаме“. После се смяхме, че човек и на 91 години може да дебютира в непознат град и с нов за него оркестър.

И действително, през октомври миналата година, малко след като навърши 91, той свири със Софийската филхармония Концерт за пиано KV491 от Моцарт. Това беше един от най-щастливите ми мигове през така или иначе прекрасния 90-ти сезон на Софийската филхармония. И разбира се, че го поканихме отново! През идващия януари той трябваше да свири с филхармонията ни друг един от шедьоврите на Моцарт – KV271.

За съжаление, неговият рецитал на Земята приключи и от вчера той е сред равните му на небето.

За нас ще остане споменът и стремежът да бъдем като него и подобните нему.

Благодарим за музиката, Маестро!