Тихите герои и уроците на Андор

Хората от нашата цивилизация обичат героите, дори когато собственоръчно ги унищожават. Ние имаме нужда да идеализираме и да създаваме герои, вероятно защото така сме научени още с приказките от детските години.

Този факт е в основата на огромния успех на най-големия за мен филмов хит на всички времена – трима герои от три различни прослойки – фермерско момче, чаровен бандит и устремена принцеса – успяват да спасят цялата галактика от злото в излезлия през 1977 Star Wars.

Почти 50 години по-късно обаче сериалът „Андор“ от същата тази вселена на Междузвездни войни ни показва другата страна на монетата – онези „тихи“ герои, за които хората никога няма да научат, но които създават условията за успеха на тези, които виждаме и боготворим.

Ние обаче не живеем в света на Междузвездни войни. За съжаление. Защото в реалния свят джедаи няма, има само хора, подвластни на своя характер, възпитан от заобикалящия ни свят. И може би затова толкова години чакаме своите големи герои, които да изстрелят символичното торпедо към сърцето на Звездата на смъртта, а те не идват и не идват... Може би просто гледаме в грешната посока.

Защото тихите герои са тук. Има ги сред всички професии и на всякакви нива. Те не се интересуват да повалят империи, а вършат онази „тиха“ работа, заради която все още ни има – най-често без никой да я забелязва.

Днес искам да благодаря в хронологичен ред на четирима от тези герои, както и на техните помощници – доктори, сестри и санитари, които през последните петнадесет дни „просто“ вършеха своята ежедневна работа да спасяват животи. За тях – рутина. За такива като мен – спасение. Д-р Алайков, д-р Калъпова, доц. Атанасов, д-р Тодорова. Няма да ги откриете на първа страница във вестниците. Но ни има заради такива като тях.

Благодаря, СофияМед!