Противник, а не враг

Трябва да научим разликата между противник и враг.

Противник може да ви бъде всеки - дори любимият човек, докато играете на “Не се сърди човече”.

Врагът е онзи, който ни мисли злото.

Сега бъдете честни - колко врагове имате в живота? Не противници, а врагове! Колко?

Нищожно количество, които често могат да бъдат “унищожени” просто с игнориране.

Тогава за какво са всичките истерии? Не сте ли играли на “Не се сърди човече”? Кого ще победите с омраза? Себе си!

Хората са различни и това е страхотно! Иначе животът би бил пълна скука!

Не мразете онези с различни мнения от вас, хвърляйте заровете и се молете за шестици. И помнете, животът е игра! Сериозното идва чак след него.

И един важен детайл, когато тръгнем да скачаме срещу някого - хората съдят за околния свят според собствения си опит, собствената си-изградена във времето-гледна точка, собствените си познания и емоционални обвързаности.

Повечето от гореизброените фактори са субективни.

Трябва ли винаги да сме на едно мнение? Не.

Ще свърши ли светът заради това? Не.

Нужно ли е различното ни мнение по различни въпроси да бъде основание да се противопоставяме един на друг? Не.

Различното ни мнение ни прави точно това - хора с различно мнение, а не врагове!

И различното мнение по дадена тема не е предпоставка за различно мнение по всички теми, или?

Ще завърша с цитат от Междузвездни войни: 'Only a Sith deals in absolutes'!