Папата, държавата и БПЦ

Размисли някакви...

Харесвам папата. Много. Мил е, благ е, харизматичен е, реагира винаги с човещина и топло чувство към хората. Само че това не е папата. Това е човекът Хорхе Марио Берголио, който е избран да изпълнява една сложна двойна функция. На върховен „жрец“ на една голяма част от населението на Земята и на държавен глава на малка държава, която в продължение на векове е определяла съдбата на Европа (нищо, че е „държава“ от има-няма сто години).

Сега, точно тук идва и моето несъгласие с реакцията на много хора към БПЦ. Защото поканата към папа Франциск е отправена от нашата държава. Светска покана. Не от Православната църква. Убеден съм, че БПЦ не биха отказали, макар и с уговорки, да участват в отправянето на тази покана. Но не са били питани. Пропускът е на светската страна, дотолкова, доколкото няма как да разделим светския „владетел“ от духовния „жрец“, обединени в тази думичка — „папа“. В този смисъл реакцията на БПЦ дори е мека, което вероятно се дължи на факта, че неин глава е човек като Неофит, за когото можем да използваме повечето определения, които можем да използваме и за Франциск. Само че, за разлика от Франциск, Неофит не е светско, а само духовно лице и то на една църква, която навсякъде по света носи името „ортодоксална“. Думата е обяснена в тълковния речник така: „който последователно се придържа към някое учение“. С други думи — не реагира според обстоятелствата, а следва своя канон. Това е една от основните причини, довели до разрива между източното и западното християнство — западното е много по-активно в светския живот и, макар и бавно, се променя през годините, за да се нагоди (в най-хубавия смисъл) към промените в обществото; от друга страна, източното пази основите на християнската религия, като принципно отказва да ги променя, за да не се промени във времето смисълът на учението. Казано на наш език, католическата църква отива при хората, православната църква очаква хората да открият пътя към нея (с което понякога изглежда студена и затворена). Няма грешен път. И двата са верни по свой начин. Но е абсурдно да очакваме различна реакция от БПЦ в тази ситуация и да ги обвиняваме, само защото в България пристига един лидер, когото хората обичат. Позицията на нашата църква не е към Хорхе Марио Берголио, а към папа Франциск. И ние трябва да проявим уважение към тяхната твърдост, защото в БПЦ са абсолютно наясно какво искат хората от тях, както са наясно и с факта, че ако се поддадат, няма да са повече „ортодоксална“ църква.