Виенските уроци от 1993 година
През 1993 година заминах за Виена. Феноменален град, в който съм влюбен и до днес и който винаги ме зарежда с огромна енергия и изтрива всякаква умора и негативизъм. Във Виена обаче получих и някои от най-важните житейски уроци. Още от първите месеци там имам няколко много силни отпечатъка в съзнанието, които промениха драстично мисленето ми.
- Веднъж закъснях за лекция по дирижиране. Професорът ме помоли много учтиво да останем насаме за малко след занятия и ми каза, че на всеки може да се случи да закъснее. Но другия път да използвам времето, в което съм закъснял, за да си помисля къде другаде бих могъл да уча.
- Визата ми беше шестмесечна и на всеки шест месеца трябваше да минавам отново през цялата безумна процедура и да треперя дали и този път ще получа продължение. Това бяха тежки, безсънни нощи и до днес ми се случва да сънувам как ми е отказана виза и трябва да напусна Австрия.
- В самото начало ме уведомиха, че три нарушения на улицата (включващи и пътуване без билет в градския транспорт) водят до черен печат в паспорта, тоест – загуба на правото да пребивавам в тази страна.
- Лекциите бяха от рано сутрин до късно вечер. Някои професори обичаха да дават домашни за следващия ден. На въпроса „Кога?“ отговорът беше: „Вие получавате задача какво трябва да направите. Кога, как и по какъв начин са въпроси, които касаят само и единствено вас.“
Наясно съм, че днес нещата не стоят по този начин. Всъщност всичко много се опрости след влизането на Австрия в ЕС, а откакто България е част от този съюз, нещата са направо лесни.
Обаче човек формира начина си на мислене на база личния си опит.
Тези четири момента от собствения ми живот ме научиха на четири важни урока:
- Цени времето на другите. Не бъди повод за тяхна загуба на време.
- Колкото и да си добър/умен/талантлив, не си най-важният на света и животът може да продължи напред спокойно и без теб.
- Правилата са над теб. Можеш да се бориш за тяхната промяна, ако смяташ, че са несправедливи, но докато съществуват, са там, за да бъдат спазвани.
- Обясненията кое-как-защо не може да стане можеш да ги спестиш на околните и на себе си. Съществува ли задача, от теб се очаква само и единствено нейното решение.
Мисля си понякога, че тези уроци всъщност не са виенски, а общочовешки. И че всеки, който ги припознае като свои, прави и България малко по-различна. Виждам все повече такива хора около себе си – по-бавно, отколкото ми се иска, но ги виждам...