Кои сме ние да съдим

Талантът е от Бог. Човешките качества или липсата на такива са си наше собствено дело.

Това, което не разбирам е, защо смесваме двете неща.

В Голямата книга има един текст:

“И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.”

Значи, всичко си е казано - ние сме съчетание от пръст (или предвид количеството вода в човешкия организъм - кал) и Божествено дихание. Очевидно двете не се самоотричат, колкото и да са различни.

Затова, когато при някого талантът (Диханието) избие, не го задушавайте, само защото останалата част от човека е пръст. А и кои сме ние да съдим, при положение, че сме съставени от същата смес...

Опитвам се, когато слагам за себе си някаква оценка на събития или личности, да го правя в контекста на времето в което са се случили/са живели.

Вярвам, че след някакъв период от време всички ние, които не сме вегани, ще бъдем възприемани като варвари за хората, които ще живеят тогава. За нашето време, обаче, това не е престъпно.

Много неща, които ни изглеждат правилни днес, могат да бъдат възприемани по съвършено различен начин след време. Същото важи и за редица събития от миналото. Аз не се наемам да съдя хора, които не са имали достъп до това знание и разбиране, което имаме днес.
И принципно не се наемам да съдя. Защото наличието на „кал“ не изключва онова другото – Диханието. И това, че аз не го виждам, не означава, че не спи някъде под повърхността…