Обръщение към публиката за сертификатите

Това е обръщение към публиката в зала „България“.

Миналата година правителството въведе „зелени сертификати“. Съответно и Софийската филхармония, която е държавна, та дори национална организация, получи заповед да не допуска в зала „България“ публика (и служители) без сертификати. Ние се постарахме дори да организираме тестове на място за онези, които нямаха такива, и намалихме цените на билетите, за да компенсираме евентуалните ви допълнителни разходи.

Загубихме доста публика. Хората обявиха, че ще ни бойкотират заради въвеждането на сертификатите. На всеки един, който ми писа или звъня лично на мен, обяснявах, че не е наше решение и не става въпрос за избор от наша страна дали да го спазваме или не — задължени сме. Получих три вида реакции:

1. Някои хора ми обясниха, че не е лично срещу филхармонията, но ще бойкотират, понеже са против принципа на сертификатите (това беше най-голямата група).
2. Други бяха значително по-остри в изразните си средства — имаше и определения по мой адрес, които няма да повтарям, и предупреждения, че „всички ще си платим за това“.
3. Трети ни казваха: „вие сте интелигенцията, трябва да сте водачи на обществото, трябваше да спрете да работите и да излезете на улицата да протестирате срещу сертификатите“.

Преди няколко дни дойде нова заповед, според която имаме право да пускаме публиката в залата без зелените сертификати. Обявихме това на страницата на филхармонията. Към момента имам получени интересни съобщения от хора, които обясниха, че оттук нататък ще бойкотират Филхармонията и зала „България“, защото не ни пука за здравето на хората и махаме сертификатите. Отново — някои са любезни, други — не чак толкова.

Тук е моментът, преди да продължа, да разкажа един любим виц. И бързам да уточня — в него ние, музикантите, сме заекът. Никого другиго не оприличавам с героите му.

Вълкът и лисицата решили да се гаврят със заека. Срещат го и му викат:

— А, Зайо, ти що си без шапка бе? — и го съдрали от бой.

На другия ден отново го срещат, но този път заекът предвидливо си сложил шапка.

— А, Зайо, ти що си със шапка бе? — и пак го съдрали от бой.

Така няколко дена се гаврили — що си със шапка, що си без шапка — и бой. По едно време им писнало и решили да сменят стратегията. Наговорили се: „Утре като видим заека, ще му искаме цигара. Ако ни даде с филтър — що ни даваш с филтър; ако ни даде без филтър — що ни даваш без филтър, и пак ще го бием!“. Зайчето обаче било в храстите и чуло всичко. На другия ден носи две кутии цигари — с филтър и без филтър. Срещат го вълкът и лисицата и му искат цигара:

— Ей, Заек! Я дай една цигара!

— С филтър или без филтър? — пита Зайо.

Вълкът и лисицата се спогледали, почесали се и в един глас изревали:

— Абе, заек, ти що пак си без шапка?

...

И така, това, което искам да кажа на всички, които са имали нерви да стигнат дотук:

Скъпи приятели, смисълът на музиката е да обединява хората — за разлика от политиката, където конфронтацията е ежедневие, поради факта, че различните идеи са често несъвместими и самоизключващи се. Идеята на съществуването на изкуството е да покаже, че „различните“ идеи, хора или мечти са съвместими и могат да съществуват в хармония заедно — така, както в симфоничния оркестър свирят заедно и в невероятно красива хармония инструменти, които дори не бихме могли да си представим, че могат да имат допирни точки (напр. цигулка с туба). В оркестъра различните инструменти създават красотата на общото звучене — така, както в живота хората с различни идеи, мечти и вярвания могат да създават красотата на обществото. Разбира се, не сте длъжни да сте съгласни дори с това, което пиша в момента. Но истината е, че не сте длъжни и да ни обиждате, защото следваме зададените ни правила.

Без правила животът би бил хаос.

Без различни гледни точки животът би бил сив.

Без изкуство животът е безсмислен.

Поне за мен и за онези, които свирят и пеят в залата за вас.

Ние ще сме щастливи да продължаваме да ви посрещаме в зала „България“ — сега вече и без сертификати (но все още с дистанция и маски).

Ако се страхувате за здравето си, се стараем и да излъчваме голяма част от концертите ни, за да ги гледате от вкъщи, въпреки че преживяването няма нищо общо с онова в залата.

А ако музиката не ви вълнува, можете просто да ни игнорирате.

При всички случаи обаче конфронтацията е ненужна и безсмислена. Защото сме всички заедно в този казан и така или иначе няма да успеем да се измъкнем един по един, по известни ни причини.